През миналия уикенд американски дрон излетя за първи път от турска територия с разузнавателна цел: той трябваше да събере данни за силите на "Ислямска държава" (ИД) оттатък границата със Сирия. Данните бяха използвани за удари от въздуха по цели на джихадистите. Те бяха предприети и заради извършеното преди няколко дни убийство на боец във войната срещу сунитските екстремисти, който бе обучен от американците.
Първоначално САЩ планираха да обучат 4500 сирийци - в рамките на специална програма за военна подготовка, която се изпълнява от месец май насам. Дотук обаче едва 60 души са завършили обучението си. Но не защото няма желаещи, а поради факта, че голяма част от кандидатите се оказват неподходящи. Американците не искат в никакъв случай оръжията да попаднат в ръцете не някой терорист. Освен това много светски кандидати се отказват сами от обучението, тъй като имат право да се бият само срещу джихадистите, но не и срещу омразния режим на сирийския президент Асад. Така САЩ се съобразяват с позицията на Иран, който подкрепя Асад.
С един куршум - два заека
Всичко това е добре известно на турците, които се оказват с добра изходна позиция за пазарлъци на тази основа. Така например Анкара се надява, че след като Турция предостави свои военни летища на американците за нуждите на войната срещу ИД, в замяна Вашингтон ще се прояви благосклонен по отношение на турската политика спрямо кюрдите. При това не само на територията на Турция, но и в съседните Сирия и Ирак.
С това Анкара се опитва да реши два проблема едновременно. Първият е да предотврати създаването на кюрдска държава в района, която би обхванала и части от турската територия. Вторият проблем, според наблюдатели, има вътрешнополитическо измерение: турският президент Ердоган иска да си възвърне абсолютното мнозинство, което неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) загуби на парламентарните избори през юни заради добрия резултат на умерената прокюрдска Народно-демократична партия (НДП).
"За първи път от 4 години насам турското правителство атакува позиции на ПКК в Иракски Кюрдистан и декларира, че смята да продължи да го прави. Не е трудно да се досетим, че турското ръководство се опитва по този начин да криминализира ПКК и същевременно да маргинализира прокюрдската НДП, като върне избирателната подкрепа за нея отново под 10-процентната бариера", пише в тази връзка Ченгиз Кандар, колумнист на турския вестник "Радикал".
На сходно мнение е и турският военен експерт Наим Бабуроглу. "Изглежда, че след звучния шамар на изборите през юни, Ердоган се опитва да използва позицията си на главнокомандващ турската армия, за да си осигури убедителна победа на евентуални предсрочни парламентарни избори", казва Бабуроглу пред онлайн-изданието "АИ-Монитор".
Сдържани реакции от Вашингтон
Това поставя САЩ в трудна ситуация. Как да подходят те към свой партньор, без когото не могат, който обаче преплита ангажимента си в борбата срещу тероризма с решаването на свои вътрешнополитически проблеми? В същото време Вашингтон уважава правото на Турция да се брани, уверява говорителят на Националния съвет по сигурността Алистър Бески: "Ще настояваме пред ПКК, която САЩ смятат за терористична организация, да се откажат от терора и да подновят мирните преговори с Турция", посочва той.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също настоява за мирно решение на конфликта между Турция и кюрдите: "Този конфликт не може да бъде решен трайно с помощта на сила", уверява той.
В Анкара разбират сдържаните дипломатически сигнали. В момента обаче там си имат други грижи. Турция е принципно съгласна с американското предложение за създаване на район, край турската граница, свободен от бойци на ИД. Анкара обаче се пита кой ще се установи там дългосрочно. В момента този район е населяван предимно от туркмени и араби. Ако към тях се присъедини и кюрдско население, турските власти се опасяват, че то може да прогони местните хора, с което да се отприщи вълна от етнически чистки. А това изобщо не е приемливо за Турция.
От няколко дни представители на САЩ и Турция преговарят по тези въпроси. И няма как иначе - все пак става дума за регион, който се променя изключително бързо и в който се чертаят новите граници на няколко национални държави. А както знаем, колкото е по-висок залогът, толкова по-трудни са преговорите.