Докато Европа дискутира, Кремъл продължава с неотслабваща сила своята агресивна политика срещу Украйна. Въпреки че Русия в дългосрочен план се намира в залез, както и преди тя представлява заплаха за международния ред в Европа и извън нея. Фактически заради този залез Русия може да стане още по-опасна. Едно е ясно: при събитията в Украйна става дума за руска агресия. Идващата от Русия заплаха се простира далеч извън Украйна. В крайна сметка Русия е страна, която разполага с достатъчно ракети и ядрени бойни глави , за да разруши САЩ. Точно като нейното икономическо и геополитическо влияние, изчезва и готовността на Русия да се откаже от своя ядрен статут. Не само се възроди тактиката от Студената война, военни самолети без предупреждение навлизат във въздушното пространство на балтийските страни и Северно море, но се изричат и скрити атомни заплахи срещу страни като Дания.
Но оръжията не са единствената сила на Русия. Страната печели от своята огромна големина, необятните природни ресурси, както и от образованото си население, включително и големия брой квалифицирани учени и инженери. Въпреки това Русия се сблъсква със сериозни предизвикателства. Така например икономиката на страната се представя като “икономическа монокултура”, в която две трети от целия експорт се пада на енергията. А населението на страната се свива, не на последно място, защото средностатистическият човек в Русия умира на 65 години, т.е. едно десетилетие по-рано от хората в другите индустриални страни.
Въпреки че либерализиращите реформи биха могли да освободят страната от нейните мъки, подобен дневен ред трудно ще се осъществи в страна с подчертано нелиберално ръководство. В крайна сметка Путин насърчава една неославянска идентичност, която на първо място се дефинира чрез недоверие в културното и интелектуалното влияние на Запада. Путин води срещу Запада една неконвенционална война като се стреми към тесни връзки с Изтока. С това се увеличава вероятността Русия накрая да стане младшия партньор на Китай, без достъп до капитали и технологии от Запада и без контактите, които й са необходими да избегне упадъка. Държави в залез – като Австро-Унгария от 1914 г.- се страхуват по-малко от риска и следователно действат много по-опасно. Във всеки случай една просперираща Русия може да предложи много повече на международната общност.
САЩ и Европа се оказаха пред политическа дилема. От една страна е важно да се окаже противодействие на нарушенията на Путин на основополагащия принцип, в съответствие с който не трябва да се нарушава териториалната цялост на други държави. От друга страна е важно, Русия да не се изолира напълно предвид интересите на САЩ и Европа в други области като ядрената безопасност и неразпространението (на ядреното оръжие), тероризма, Космоса, Арктика, Иран и Афганистан. От нова Студена война никой няма да спечели.
Мнението е на Джоузеф С. Най-младши, американски политолог, професор в Харвард, публикувано е във в. Ди Велт