Загиналите в серията от атентати през изминалата нощ в Париж са 128, ранените са 180, като 90-те от тях са в критично състояние, съобщи в. „Монд“.
Те са едни от най-тежките в Европа от много години. Това е второто нападение в Париж за тази година след касапницата през януари в сатиричното списание „Шарли Ебдо", отбелязва Си Ен Ен.
Във Франция е обявено извънредно положение. За последен път това е ставало през 1955, 1958 и 1961 година заради военната кампания на Париж в колониален Алжир.
Експерти по сигурността посочват, че Париж не е избран случайно. Медийният отзвук е широк. За края на месеца във френската столица трябва да се проведе конференция за климата, на която се очаква да присъстват над 80 световни лидери, сред които и руският президент Владимир Путин.
Терористите са търсили места в популярни квартали и дори концерти. Известната група U2 вече отмени концерта си в Париж.
Не случайно е избрана околността на стадион "Стад дьо Франс", на който се игра приятелската среща по футбол между Франция и Германия. На футболния мач са били президентът на Франция Франсоа Оланд и външния министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер.
Серията от самоубийствени атентати в Париж от изминалата нощ са следствие на
провалената интеграция на бедните предградия не само на столицата,
но и на големите градове, коментират експерти по сигурността.
Преди десет години след серия вълнения от живеещите в бедност младежи от алжирски произход, френското правителство прие амбициозна програма за тяхната интеграция. Само преди дни редица френски медии отбелязаха, че набелязаните цели не са постигнати.
Преди десет години с коктейли "Молотов", огнестрелно оръжие, камъни и пиратки младежите от размирните предградия изляха гнева си към държавата, без да подбират средства и начини. Потушаването на вълненията между 27 октомври – 17 ноември 2005 г. също си има цена: 10 000 изгорени коли, 300 разрушени или повредени сгради, двама полицаи с огнестрелни рани, 6000 задържани и 1300 хвърлени в затвора.
Основните им проблеми? Безработицата, неуспехът на децата им в училище, отношенията с полицията, отношението на обществото към жителите с имигрантски произход.
Сгради, но не и предприятия, което лишава общините от професионални данъци. Основният работодател в района е летището „Шарл дьо Гол“ край близкия Роаси.
Но то пък не внася данъците си там и поглъща големи площи, които не могат да се застроят. И за разлика от розовите цветове на раждаемостта в останалата Франция тук цифрата буксува. За последните десетина години били построени само 80 жилища.
В наши дни само
в околностите на Париж живеят около половин милион мюсюлмани.
Техният брой във Франция е над 5 млн. души или около 8% от населението. Всеизвестен факт е, че нападателите срещу хумористичното списание „Шарли Ебдо“ са преминали през военно обучение в Сирия. От месеци експерти по тероризма предупреждават, че радикализирани младежи, родени във Франция, но имащи арабски корени от Северна Африка, са преминали или се обучават в джихадистки лагери в Сирия и Ирак.
Един от атентаторите срещу журналистите от френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“ Шериф Куаши е бил герой на документален филм сниман през 2004 г. и излъчен няколко месеца по-късно от Франс 3.
От лентата става ясно, че Шериф Куаши не се различава от останалите младежи от предградията.
Той обича рапа, хубавите жени и да черпи с пълни шепи от живота.
В отговор на журналистически въпрос младежът предпочита да се шляе по улицата вместо да отиде до близката джамия. Надъхан е да стане рап звезда...
Няколко месеца по-късно той е оплетен в мрежите на радикалния ислям на емира Фарид Бениету, който ръководи мрежата на Бют – Шомон.
Организацията е специализирана в набиране на младежи, които да изпраща да се бият в редицата на Ал Кайда в Ирак.
Шериф Куаши е бил вече съден на 18 месеца по обвинения в тероризъм.
През 2005 г. той е бил част от ислямистка клетка, която агитирала френски граждани в джамия в източната част на Париж, да отидат в Ирак и да се бият срешу американците. Шериф Куаши бил арестуван преди да замине за Ирак.
Все пак двамата братя успяват да заминат за Сирия, откъде за завръщат през лятото на миналата година.
Всички знаем какво последва след това....
А, какъв е изходът?!
Парижани отговориха – съпричастност. В разгара на терористичните атаки много граждани отвориха домовете си и подслониха бягащи, а шофьорите на таксита возеха безплатно пострадали и ранени до болниците.