На пресконференция, сякаш проведена в хола на Сашо Диков, Лютви Местан се прости с голямата политика. Поне за дълго. Нищо, че анонсът на срещата с журналистите бе оставането му в междупартийната игра. Колко е голяма родната политика, е съвсем друг въпрос. За част от четвъртата власт, от мъдър наследник на Доган, за две седмици той се превърна в адово изчадие, сякаш изсмукано със сонда директно от пъкъла. За другия медиен фронт пък стана симпатичният губещ.
Е, той направи точно толкова, колкото бе необходимо, за да види изтривалката на политическата сцена от обратната страна, нищо че днес се прави на ощипан. От четвърт век единствената кълка, на която доволно лежи ДПС като незаобиколим фактор в политиката, е наложеното схващане, че е гарант за етническия мир. Ако не сме се самоизбили, както комшиите от запад, единствената заслуга е на мъдрото ръководство на движението. А дали е така, кой ще ни каже. Така поне навремето разправяше Желю Желев и някои политолози го твърдят и днес. Сигурно е по-добре да не знаем. Местан, най-вероятно без да иска, щеше да избие носещата колона на това разбиране, докато се забавляваше вербално със заетата с оцеляването си рая. Опиянен от собствените си словесни еквилибристики, „романтичният сапьор“ наивно изгуби отъпканата пътека, легитимираща съществуването на партията му, и уцели мина. Демонстративната близост с турските ръководители със сигурност дълго е дразнила Доган, но тя е само детайл от общия пейзаж, независимо, че сега акцентът се поставя най-вече върху нея.
Местан в никакъв случай не е глупав, но майсторското владеене на думите и лекотата, с която печелеше словесните двубои, го тласна в пагубната самонадеяност, довела до ритуалната му политическа екзекуция. Една от откровените глупости, които инициира той, бе случаят „Кой уши байрака“, когато припяваше турски текст на българската революционна песен от ремарке на камион. Нещо толкова нелепо и напълно излишно не би минало и през ума на Ахмед Доган. Местан изгуби мярата и в преекспонирането на евроатлантическите ценности, които евентуално изповядва движението. Това доведе и до прословутата декларация за сваления руски самолет, сочена сред основните причини за свалянето му. Факт е, че политическата му екзекуция бе извършена по сталински, а определянето му за шпионин, враг, предател, чужд агент и пр. напомня за експресната вътрешнопартийна разправа с Трайчо Костов от 1949 г. Разправата с Местан бе извършена толкова пищно за сведение на останалите в ДПС. А откровенията му за и без това общоизвестното влияние на Делян Пеевски с нищо няма да му помогнат. Местан знае това много добре. За разлика от сподвижника са Хюсеин Хафъзов, който демонстрираше жизнерадост на пресконференцията, Лютви се усмихваше горчиво. И май сам не си вярваше, когато заяви, че остава в политиката. Да не говорим пък за настъпването на „руската мина“, с което единствено може да събуди симпатии в част от реформаторите. Пресконференцията му бе прибързана, но суетата му явно не можеше да чака повече. За да и угоди, предстои да провежда редовни турове из сутрешните блокове на телевизиите, като други, прогонени от сараите…