„Прави впечатление, че Меглена Кунева е кандидат за всички позиции, които се отварят в рамките на този кабинет. Моите опасения са, че тя дълбоко не е подходяща за министерството на образованието. Въпросът е до колко, всъщност това не е номинация, която цели Даниел Вълчев да се върне обратно в министерството на образованието. Разпадът на Реформаторският блок е повече от очевиден. Според мен категорично има място за нов десен проект и категорично съм на мнение, че такъв трябва да бъде направен.“
Това заяви пред Факти.бг политологът и председателят на политическа партия „Синьо единство“ Христо Панчугов. Според него не е била дадена реална оценка за управлението на министър Тодор Танев. Той определи неговата оставка като „отстраняване на бушон“, Панчугов смята, че Реформаторският блок е бил събран от конюнктурни интереси. Той не е сигурен, че Меглена Кунева ще може да проведе реформата в образованието.
Правилна номинация ли е Меглена Кунева за министър на образованието на Реформаторския блок? Може ли това да се определи като кандидатура на отчаянието?
Коментарът ми е в две посоки. Първият е начина, по който бе сменен министър Танев. Този начин извиква илюзията за един бушон, който по-скоро беше отстранен, а не за отговаряне на проблемите в сектора. Втората посока е самата кандидатура на Реформаторския блок за министър в лицето на Меглена Кунева. Прави впечатление, че тя е кандидат за всички позиции, които се отварят в рамките на този кабинет. Моите опасения са, че тя дълбоко не е подходяща за това министерство. Първо, защото липсва оценка, както за политиката, която министър Танев водеше до този момент, така и за ключовите реформи, които трябва да се случат в това министерство и от страна на премиера и от страна на самата г-жа Кунева, която просто зае тази позиция. Кунева е единственият човек в този кабинет, който не успя да прокара ключовия документ, за който всъщност беше отговорна. Това е антикорупционната стратегия.
Втората линия на размишления е до колко, всъщност това не е номинация, която цели Даниел Вълчев да се върне обратно в министерството на образованието? Липсата на качества у госпожа Кунева да бъде министър на образованието поставя въпроса кой ще управлява всъщност това министерство и чия линия ще се изпълнява в крайна сметка. Тази на Реформаторския блок, тази на правителството, която беше приета като програмен документ в началото на това управление, или някоя различна. Към този момент отговор на този въпрос няма, което е най – малкото несериозно, когато става въпрос за управленска програма. Сега има и няколко големи въпросителни. Първата е свързана с това, че вече няколко месеца , след като е приет закона за училищното и предучилищно образование, министерството на образованието не е приело нито една от наредбите , които вървят с този закон. Трябва да бъдат приети неща свързани както с учебното съдържание, така и с основните програми за средното и училищно образование. Стоят и редица други въпроси, които сериозно трябва да бъдат обсъдени и са свързани с кариерното развитие на учителите и свързани с начина, по който се управляват делегираните бюджети. Спомняте си и противоречивата тема, за това, дали трябва да бъдат финансирани частните училища в България. Тези теми вече няколко месеца изобщо не са подлагани на обсъждане, изобщо и не са изкоментирани, да не говорим, за това, че не са свършени като работа. Това показва тежка невъзможност на министерството да си върши работата, което води със себе си и необходимост за ключови реформи, които аз не виждам как г-жа Кунева би могла да осъществи от гледна точка на липсата на какъвто и да е опит в тази сфера, но и от гледна точка на начина, по който до този момент се е показвала да управлява. Това е единственият политик в България, който премина през всички ключови позиции. Била е европейски комисар, без да бъде запомнена реално почти с нищо. Това е наистина несериозно. Не разбирам как би могло да се случи подобно нещо.
Правилно ли е за министерски кресла да се предлагат на хора, които нямат опит във въпросната сфера?
Зависи. Всъщност това дали си експерт е относително понятие, когато става въпрос за политика. Това, което е притеснително в тази ситуация е липсата, на каквато и да е визия от страна на г-жа Кунева, кандидатирайки се за тази позиция. Решението бе изнесено от премиера. Аз се изненадвам, че той не смени министър Танев със СМС, а все пак си направи труда да говори. Извън това, нито той, нито г-жа Кунева не обясниха защо е бил отстранен министър Танева и какви са зачестилите проблеми в сектора. Липсата за познание, за това какви са проблемите в сектора вече и това дали тя има експертиза в образованието или не, е тежка предпоставка за провал на каквато и да е управленска политика. Това е истинският проблем в нейния случай. Аз нямам съмнения, че Даниел Вълчев ще участва в тези процес мислено. Но това също е притеснително, тъй като няма изказани приоритети. Това, че към този момент няма анализ на проблемите в министерство на образованието, означава ли, че ще има рязка смяна на политиката в това министерство или означава, че ще караме по инерция, поради липсата на инициативен министър в лицето на г-жа Кунева. Това са важните въпроси, които стоят и на които към този момент нито Реформаторския блок, нито самата Кунева, нито премиера са дали отговор.
Не се ли създава впечатление, че изборът е заради отпуснатите повече средства за образование?
Аз не смятам, че нещата са толкова дълбоки. Смята, че проблемът там е личностен. Г-жа Кунева беше вицепремиер без да е министър на нищо. Тя провали един от основните текстове, заради който тази коалиция дойде на власт - Антикорупционната стратегия. Г-жа Кунева няма политическата подкрепа за нито една реформа, която тя си въобразява, че може да проведе. Всъщност желанието да се намери позиция на г-жа Кунева винаги е било водещо в нейните разбирания. Нейната лична амбиция да управлява някаква структура, а не просто да се води вицепремиер е по-силния мотив.
Гражданската квота на Реформаторския блок обяви, че няма да подкрепи Кунева. Можем ли да кажем, че това може да доведе до още по-голямо разцепление в блока? Отваря ли се пространство за новия десен проект, обявен от Радан Кънев?
Разпадът на Реформаторският блок е повече от очевиден. Тук не става вече въпрос за задълбочаване, а става въпрос за един въпрос, който аз съм задавал от много време и като председател на „Синьо единство“. Въпросът е какво събра тези хора? Очевидно не ги събира политика, нито общи ценности. Събраха ги някакви конюнктурни интереси, свързани с влизането в този парламент. Така, че от тази гледна точка това, което наблюдаваме в момента е абсолютно естествен изход. Според мен категорично има място за нов десен проект и категорично съм на мнение, че такъв трябва да бъде направен. Аз имам съмнения до колко г-н Кънев може да бъде лицето на подобен проект и до колко тази идея ще бъде успешна. Спомняте си обаче, че инициативата за Реформаторския блок беше негова. Той събра тези хора заедно и се провали в това да намери общите ценности и приоритети, които да събират Реформаторския блок. Сега и СДС и Меглена Кунева стоят срещу него, а той е в шизофреничната ситуация да бъде част от Реформаторския блок, който управлява и да твърди, че е опозиция. Само по себе си това е тежък разпад. Както ценностен и личностен негов, така и на Реформаторския блок. От там нататък аз лично не разбирам позицията на гражданския съвет на РБ, които бяха обявили, че ще гласуват въздържал се за кандидатурата на Меглена Кунева. В крайна сметка те не я подкрепят, но и се страхуват да гласуват против. Защо? Защото не смятат, че тя не би била добър министър на образованието, защото смятат, че вече е отстъпила от ценностите на Реформаторския блок , или защото смятат, че стратегията в образованието трябва да бъде сменена. Защо? Аз не разбрах каква е причината. Всъщност, докато ние си говорим с общи изказвания и генерализации и докато това управление става заложник на някакви дребнопартийни противопоставяния и сметки, вместо на истински отговорен дебат за перспективите на това управление и то дали има такива изобщо, защото то очевидно започва да се изчерпва. Това е големият въпрос, на който Реформаторският блок трябваше да отговори в навечерието на смяната на един от техните министри. За пореден път истинският диалог е дали г-жа Кунева става за позицията, която ще заеме? Ами не става. Това е повече от очевидно. Въпросът е какво се прави от там нататък?