Въпросът остава открит и след днешните преговори на “шерпите” в Брюксел по проекта за споразумение между ЕС и Великобритания за бъдещето ѝ в Съюза.
Това коментира в блога си Веселин Желев.
В документа, огласен от Доналд Туск на 2 февруари т.г.,
има знак Х за годините,
през които работниците от други държави в ЕС няма да получават същите социални плащания като британските си колеги.
Според черновата този период ще има неуточнен досега първи етап и две възможни продължения със също нерешено до момента времетраене от Y и Z години. Това е т.нар. “внезапна спирачка”, която Лондон иска, за да сдържа натиска на трудовата имиграция върху социалните системи на Обединеното кралство.
Според проекта на Туск тя ще се отнася само за пристигащите отсега нататък в UK работници. Източните и централноевропейските страни в лицето на т.нар. Вишеградска четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) настояват за четири години.
Надяваме се скоро да разберем какво иска и българското правителство.
Британски представители говорят за седем години под условие за анонимност.
Максимум седем години бяха преходните периоди, през които старите членки на ЕС можеха да държат пазарите си на труда затворени за гражданите на страни приети при разширенията на съюза през 2004 и 2007 година.
Най-вероятно мястото на хикс-а, игрек-а и зет-а ще бъде попълнено на самата среща на върха на ЕС в Брюксел другия четвъртък и петък, която ще се опита да финализира сделката с Великобритания.
Прогнозите са Камерън да се стреми към това, защото би му позволило да насрочи обещания референдум за оставане или излизане от ЕС за юни.