Сирия никога няма да бъде същата. Това заявява за украинското интернет издание "Лива" известният военен журналист Кирил Романовски. Той е специален кореспондент за руски медии от глобалния близкоизточен конфликт. През последните месеци той работи от Сирия – Дамаск, Латакия и град Алепо. Кирил Романовски е запознат със ситуацията и в контролираните от кюрдите кантони в северните райони на страната.
Кирил Романовски, кюрдският кантон Африн, където вие се намирате, се обстрелва от турската армия. Каква е ситуацията? Какво е положението на гражданското население? Доколко то е засегнато от този обстрел?
Резултатите са трагични. Турците се опитват да обстрелват позиции и бази на YPG/YPJ (кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ и „Отряди за женска самоотбрана“ – бел. пред.). Снарядите падат предимно сред мирното население. Обстрелът по авиобазата Мина, където преди седмица се окопаха кюрдите, е безплоден. YPG са се окопали много добре.
Страда предимно мирното население. За 7 дни са убити 8 души, а над 30 са ранени, като част от тях са в тежко състояние. Лекарите се борят за живота им, но шансовете за оцеляване на ранените са малки.
Каква е ситуацията в кюрдския регион в Северна Сирия и в района на Алепо? Каква е ситуацията на фронта и можем ли да очакваме в близките дни пряко военно нахлуване на армията на Турция?
В районите, където действа Сирийската арабска армия (войската на правителството на Асад – бел. прев.) руските ВВС нанасят активно удари през деня и нощта. Дни преди щурма на ТЕЦ-а в Алепо по позиции на ислямистите бяха нанесени около 80 удара за час от въздуха.
Сирийците подкрепят своите настъпващи части със системи за залпов огън „Град“ и артилерия.
Уверен съм, че турската армия няма да нахлуе в Сирия. Анкара действа в северните райони на Сирия чрез „експедиционен корпус“ в лицето на деислямизираните групировки Джабхат ан Нусра ( Фронтът ан Нусра) и Ахрар аш Шам.
Тези две групировки получават редовни доставки от оръжие, боеприпаси и продоволствие от Турция. Освен това те са подпомагани от турски военни инструктори и сътрудници на специалните служби.
Как се живее в режима на ислямисти?
Различно. Там, където са били милициите на Ахрар аш Шам и част от бригадите на Свободната сирийска армия са живеели при военни условия, но без терор.
Хората, които са се срещнали с ислямистите от първата вълна, например при Хомс и Палмира, си спомнят за този период с отвращение.
Преживелите окупацията на Ислямска държава разказват страшни неща, като публични екзекуции, наказания, събирания на данъци и други.
Много от жените са били екзекутирани, защото са отказали да носят бурка. Част от семействата дори са получили документ от местния полеви шериатски съд, че присъдата е изпълнена за отказ от забулване.
Доколко кюрдите и официалната армия координират своите действия? Води ли се диалог за следвоенното устройство на кюрдските региони в Сирия – например за реална и широка кюрдска автономия? Какво очакват от Башар Асад кюрдите и доколко стабилен е техният сегашен тактически съюз?
След намесата на Русия се повиши нивото и честотата на координация. Преди това единственият фронт, където кюрдите и армията на Асад се сражаваха рамо до рамо край град Хасака.
След изказването на Путин, че кюрдското опълчение е една от основните сили за борба с тероризма, официален Дамаск смекчи тона към кюрдите.
Кюрдската автономия вече е факт. След ликвидирането на терористичните сили Дамаск няма да има избор. Не е нужна нова война. Сирия никога няма да бъде същата. Трябва да се даде и дължимото на администрацията на Рожава (на кюрдската автономия – бел. прев.), която иска не независимост, а само широка автономия. Мечтата за Велик Кюрдистан тук не е много популярна.
Доколко са чести контактите между кюрдите от двете страни на турско-сирийската граница?
Контактите са чести. Те са свързани здраво. Партията „Демократичен съюз“ на практика е либералното крило на Кюрдската работническа партия (ПКК). Политическите и военните инструктори на ПКК в редиците на YPG имат зад гърба си огромен военен опит. Има прехвърляне на въоръжение и боеприпаси. Извършват се и съвместни военни операции – например в района на Мосул, Западен Ирак.
Какви са междунационалните отношения между кюрдите, арабите, асирийците и тюркмените? Турският президент Таийп Реджеп Ердоган говори за репресии срещу сунитите и тюркмените...
Животът в кантона Африн през последните три години вървеше в условията на обсадно положение. От запад и изток бяха ислямистите, от север – Турция, а от юг – доскоро също ислямисти.
В наши дни към кантона е открит път за доставки през градовете Нубол и Захра. Чувства се повсеместен дефицит на основни стоки, гориво и медикаменти.
Положението не е чак толкова тежко както в останалите райони на Сирия, но цивилното население плаща цената на войната.
Кюрдите се отличават с изключителна търпимост. Конфесионалната принадлежност не играе роля. По тази причина няма и прояви на репресии..
В момента основна цел пред кюрдите е намиране на решение на техния въпрос в рамките на широка автономия в Сирия.
(Със съкращения)