На какво ли не е способен човек, само и само да не остане насаме с половинката си в къщи по празниците. Дори да се хвърли в приключения, озаглавени с приповдигната театралност „голямото заминаване“ и „голямото завръщане“. Превръща се с мазохистична готовност в съставна част от километрично задръстване. Парче от магистрална тапа. Някакъв корк. Моят дом е моята крепост. Дрън-дрън. Домът, граден с толкова любов, труд и нерви, пустее дни наред, оставен на съмнителните грижи на една бездушна алармена система. Тъщата е прибрала с много уговорки кучето за няколко дни, колкото и да ненавижда космите му, които се лепят навсякъде. Свекърът е обещал да мине, да пусне храна на рибките. Само да не се запие някъде. Или да ги прехрани. Ужас. Но по-страшно за една двойка е да си остане в къщи. Колкото по-светли са празниците, толкова по-тъмно става в дома, ако не избягат навреме. Останат ли, грозят ги редица опасности.
Ако не се скарат още в хипермаркета, докато пазаруват за празничния обяд, просто са отложили неизбежното. В кварталната черква ще ги вбесят туткащите се баби и цените на свещите. На масата той ще и припомни, че никога не е успявала да докара агнешкото като хората. Добре и казваше да е плешка, а не бут, ама кой да го чуе. Тя ще му отвърне, че така или иначе той е виновен за всичко. Дори за температурата на детето. За последното само да не чуе Господ. По-лесно е да те покажат със Захари Бахаров по телевизора, отколкото да откриеш личния си лекар по празници. Ако пък последния ден преди ваканцията лекомислено са поканили приятелско семейство на гости, а онези вероломно са се съгласили, никога не е рано за съболезнования. Ами ако минат роднини, за да се изясни точно сега дълго отлагания имотен спор? Кошмар. Как да не избягаш в някоя тапа за някъде.
Плюсовете са и за двете страни. Мъжът ще покаже на жената, че колкото и да не и се вярва, съществуват обективни обстоятелства, които по никакъв начин не могат да се променят от субективната му намеса. Недовършена магистрала, протестиращи люде, обичайните идиоти. Задръстванията са дълги и дамата ще има достатъчно време да преосмисли отношението си към виновния по подразбиране. За нея пък остава и несравнимото удоволствие да качи снимките от малкото им гръцко бягство във фейсбук и да дебне реакциите на приятелите от социалната мрежа. Еди кой си се чувства прекрасно в еди кой си хотел. Няма по-голям удар за завистниците. Не е особено патриотично да хвърлиш хиляда евро в южната съседка, вместо да инжектираш родната търговска мрежа, но статусът си има цена.
Не всички умеят да пращат фалшиви поздрави от Аляска или Тора Бора. Ако имат късмет, на връщане ще ги спре телевизионен екип. „Как се чувствате в това голямо задръстване? Много ли ви е неприятно?“, ще ги попита разпалено репортерка. „Напротив, супер е! Прекарахме чудесно. Ние всяка година ходим в чужбина по празници“, ще отговори тя, с надеждата повече познати да я видят и чуят. А завистниците си стоят вкъщи като истински патриоти. Вече са забравили за какво са се скарали и мълчат. Някакво натрапчиво блъскане изкарва мъжа от дрямката. Григор Димитров чупи ядно ракетите си. Показват то за двадесет и четвърти път.
„Ей, съсипаха го тия жени това добро момче…“, отронва с въздишка мъжът. „Хайде стига, все ние сме ви виновни…“, не остава длъжна жената. Тя казва още нещо, но думите и остават нечути – военна музика и заря гърмят за Възкресението…