Да ни е честито!

След преврата през 1989 год. ние отбелязваме празници без значение. Срещаме ги по навик, без емоция. И ако поне червените дати в календара напомняха колко жалки са наследниците на героите, изграждали държавата… Но не бѝ. Това бодване общо - взето не дразни никого... Студени са сърцата, кънтят на кухо главите. Нищо не е в състояние да смути мършата, доброволно станала роб.

Падението беше закономерно и устремно.

Изрязахме големи късове от тъканта на историята.

Намразихме своето наследство.

Отказахме се от родители и деца.

Плюхме на личната отговорност пред обществото.

Как при толкова безобразия да не се превърнеш в морален инвалид?! И милата ни красива родина стана европейски бардак, където банкери и бандити се ширят.

И все пак защо? Струваше ли си?

Мина 6 септември - Денят на профуканото Съединение. В тукашния чуждопоклоннически маймунарник всеки се дуе - с огрооомно самочувствие и безкрайни претенции към другите… Ала дѐ ги талантът и честта?.

Сега предстои почивката на двайсет и втори - с излишното напомняне за непонятната независимост. Е, и за това ще пийнем.

Иначе, тази година за последен път отбелязваме дните, които ни свързват с България. Скокът в тъмните води на еврозоната, ще сложи край на нашето мъчение. Просто ще пуснем отломките, с които се удържахме на повърхността: БНБ - единствената действаща държавна институция, и лева – сетния символ на самостойността. И скоро на картата ще се появи дупка – географско понятие без национално съдържание.

Честит празник, космополити, дащници и нехранимайковци! И прости ни, Отечество, че бяхме недостойни… Макар че няма значение!