Толкова свикнахме с въпроса „Кой?“ през последните години, че след като Делян Пеевски се скри някъде, ни налегна абстиненция. Понеже в природата нищо не се губи, точно по празниците получихме неочакван подарък – въпросът „Кой?“ отново стана актуален. Кой? Кой допусна военен оркестър и заря навръх Възкресението на Спасителя? Какво общо имат военните с най-хрисимия „миротворец“ сред човеците? Кой допусна гърмежи и илюминации в най-важния миг за християнската вяра?
Мнозина останаха изненадани, че обичайният заподозрян при протоколни и церемониални гафове, президентът Плевнелиев, е невинен. Да, оказа се вътрешна работа. Големият грешник бе посочен безпощадно, без протестни шествия, пърформанси и нощи, кръстени на автобуси.
Клетникът се оказа Архимандрит Дионисий, подходящо взел името на тракийския бог на виното и веселието. И наистина за кибиците настана веселба, продължена от медийните изяви на атрактивния духовник. Миряните изпаднаха в смут, а стъписани свещеници призоваха за низвергването на новатора, веднага щом се окопитиха от шока. Хората, които много-много не си слагат на сърце драми от подобен род, получиха най-добрата гарнитура за преглъщане на агнешкото, след сухия козунак – сеира.
Успоредно с „дионисиевите мистерии“, в един от символите на родната енергетика взаимната неприязън между цигани и българи достигна до високоволтова дъга. Раднево събра рокери, футболни фенове, още неизпразнували стогодишнината на „Берое“ и местен патриотичен актив. След жестокия побой нанесен от четата на екзотичния Калчо-Сунай на три момчета, гневната тълпа се нахвърли с „Българи, юнаци“ на…полицията. Жадните за мъст стигнаха и до гетото, но то се оказа като изоставената Москва при влизането на наполеоновата армия – две бабички вдигаха рамене. Онези, по разтегливи данни към 800 човека, превантивно си бяха били камшика.
Извън ужасяващата фактология и тревогите на близките на пострадалите, вече традиционно и някак досадно изплува и друг проблем. След всяка проява на насилие, свързана с това малцинство, изведнъж всички започват да диплят законността на постройките в съответното гето. Сякаш кошмарните коптори не ги е имало преди боя, а точно сега са поникнали като челядинки след дъждец.
Стана ясна и друга любопитна подробност. Пострадалите и биячите се познавали, защото посещавали един и същ фитнес-център. Щом вече и ромите ходят на фитнес, значи интеграцията им е започнала и хвърлените безчет милиони в това неблагодарно начинание започват да дават резултати. Сега остава да си изкарат законно шофьорските курсове, да започнат да играят „Еврофутбол“ и да разхождат по потници питбули в парковете. Така ще заличат значително разликата с връстниците си от българските квартали. Оказа се обаче, че ромите от махала „Кантона“ не обичат „интегрираните“ си събратя от групата на Калчо-Сунай, която ги подлагала на непрестанен гнет.
Явно интегрираният ром е най-нещастният и самотен екземпляр у нас. Чужд е и на своите, и на българите. В името на толерантността можем да предложим местния ТЕЦ Марица-изток да поеме електричеството на всеки жител на „Кантона“, който представи „натурален“ акт или акт 16 за жилището си. Това ще е едно добро начало.