Голямото Гергьовденско завръщане и трудовия рестарт бяха съпроводени от две уникални събития. Най-бедната страна в ЕС се оказа с най-силния мъж – европейски шампион по бокс при професионалистите в тежка категория стана нашият Кубрат Пулев. След като неотдавна извади езика на празнуващ студент в дискотеката на Коцето, сега Кобрата изпрати с линейка съперника си на ринга. Някой си Чисора - груб и невъзпитан англичанин.
През 1934 г. със същата титла при борците се окичва легендарният Дан Колов от севлиевското село Сенник, който също не понасял да стои в нечия сянка. Същата година царят забранява политическите партии. Могат ли сегашните политически сили да открият тревожно за съществуването си знамение в титлата на Кубрат? Едва ли. Въпреки липсата на каквато и да е коалиционна култура, реалността е такава, че те са осъдени да бъдат все по-сплотени при невъзможността за нечие абсолютно мнозинство, пък дори и за омразният на мнозина двуполюсен модел.
Второто чудо по празниците. Социалистите смениха треньора си по време на конгрес. Не толкова заради поредицата от загубени мачове. Подозренията в симулативна игра на опозиция наложиха Мишо Миков отново да стане редови социалист. Той обясни липсата на агресия на отбора си със своя натюрел. Чуждо му било подобно поведение. Но в родната политическа джунгла печели този, който дрънка оръжия и в общи линии вдига най-много шум. Това му го припомни и специалистът по сценично поведение Стефан Данаилов - Ламбо от трибуната в НДК. Новият председател на БСП Корнелия Нинова, първата дама в историята, начело на Столетницата, веднага скочи напред с рогата – поиска от своите сваляне на кабинета и предсрочни избори. Времето ще покаже дали обезоръжаващата харизма на Борисов, която превърна непримирим негов критик като Меглена Кунева в кротка част от министерския му екип, ще стори същото и с амбициозната социалистка Нинова. След като в навечерието на 49-ия конгрес някой изпразни касата на Позитано, новият председател поне ще започне на чисто. Михаил Миков благодари на своите, че са свалили огромната отговорност от плещите му. „Нищо лично“, подхвърли Румен Овчаров на бившия си лидер, точно в кино-традициите по Марио Пузо. И сякаш всички си тръгнаха щастливи. Разликата между триумфа и поражението вече е толкова незначителна, че в спорта примерно тя може да се побере в чаша урина. В политиката, както знаем, всички се обявяват за победители, щом докарат каруцата до прага за държавна субсидия.
Патриотичният български зрител пък може да се зарадва на всякаква филмова продукция, политическа или не, стига да е родна. Необходимо е да види само една серия от нашумелия лекарски сериал „Откраднат живот“ и на зрителят му става напълно безразлично дали е здравно осигурен. Дали пък от ведомството на Москов не са подпомогнали продукцията, за да проумеем колко важна е здравната реформа. Спазен е основният постулат, който гарантира минимален успех – в неспирния водовъртеж от неуспешни операции и безнадеждна любов, накрая всички са нещастни, а това винаги се е харесвало на публиката.
Забравихме за ваксините на Москов, дори за адреналинката, която отказа да се докосне до голямата наука по някакви свои съображения. Не помним даже прави ли Ицо Стоичков домашен суджук от жираф или всичко беше хибридна провокация на чуждо посолство. Знаем обаче, че предстоят избори, но не и по какви правила ще се проведат. Пак добре, че са президентски, че при едни парламентарни разправиите за Изборния кодекс щяха да предизвикат природен катаклизъм. Уж всички гласуваха за промените на патриотите, пък после не помнели. Очертава се голямото разочарование да е за Валери Симеонов, който представи битката с гласовете от Турция за мисия на живота си. Така и така кодексът няма да остане в сегашния си вид, ами поне да действаме прагматично.
В страната ни неопетнени авторитети, които желаят да се занимават с политика, не останаха. Щом бразилецът Марселиньо можа да донесе победа на националния ни отбор и то срещу страната-майка Португалия, защо да не си приберем недолюбваната в Бразилия нашенка Дилма Русеф. Жена с огромен политически опит, самочувствие и български корен. Партиите си мълчат, не издават кандидати, а времето си минава.
Преди години Костов попречи на Симеон да се кандидатира за президент и изпадна шокиран от управлението на страната. Сега Бойко да му мисли, ако Дилма се върне. Доналд Тръмп също не е за изпускане. Ако изгуби изборите в САЩ, защо да не му осигурим условия да реализира идеите си у нас. Особено тази за стена към Мексико. Може за своя сметка да направи такава покрай оградата на границата, която възхити Дейвид Камерън. Як, стабилен зид. Пък нека ни обсаждат като Търново. Време е за прагматизъм...