Коментарът е публикуван в Дойче веле
Примерите са пред очите ни: чужда хигиенистка фирма или IT-предприемач поема в Германия определени задачи - по поръчка на германска фирма. Или пък българска фирма изпраща свои работници на даден строителен обект в Германия.
Както в тези примери, десетки хиляди работници от България, Полша, Румъния и други страни-членки от ЕС работят в Германия с по-лошо заплащане от това на местните кадри. Това е възможно благодарение на няколко различни форми на трудово договаряне, които се свеждат до едно: въпросните работници са наети не от прекия германски работодател, а от различни фирми в своите страни. Тези фирми предоставят на германския работодател или работна ръка за определен период от време (на немски Leiharbeiter, Zeitarbeiter) или пък се ангажират, пак със свои кадри, да осигурят в Германия производството на определен продукт (това се нарича Werkvertrag). В резултат – чуждите работници, които полагат съответния труд в Германия, получават заплащане и социално осигуряване не според германските стандарти, а според законите в своите страни.
Такава практика не само ги поставя в неравностойно положение, но създава и „лоша конкуренция”, тоест – заплашва работните места, заплатите и осигуровките на германски работници, които вършат същата дейност. С други думи, от нея печели работодателят, а губят всички работници – както местните, така и пренаетите. Не случайно тъкмо левите в германското правителство отдавна настояват за промени.
По нови правила
След многомесечни спорове, вчера кабинетът най-после реши да внесе съответните корекции. Според новите правила, занапред германските фирми ще имат право за използват пренаети работници само за срок от 18 месеца, като най-късно след деветия месец са длъжни да им осигурят същото заплащане, както на собствения персонал.
Допустими са обаче и редица изключения, стига работодателят и синдикатите да ги одобрят и да ги включат в съответните колективни трудови договори. Освен това новите правила предвиждат, че пренаети работници не могат да се използват като стачкоизменници, когато колегите им в Германия излизат на стачка.