Русия е необходима, за да спаси Сирия и да спре бежанския поток. Дойде време да се обърнем към Москва и да отменим санкциите, пише немското списание „Щерн“. Тази мисъл може и да е неприятна за някого, но не може да се пренебрегне. Руското нахлуване в Сирия беше полезно и необходимо, именно в интересите на Запада. Изключително крехкото, но въпреки това възможно примирие, невероятно сложните преговори в Женева за политическото решение на кризата, тежките поражения на Ислямска държава и освобождаването на историческия град Палмира не биха били възможни без руските сили, коментира водещият колумнист на „Щерн“ Ханс-Улрих Йоргес.
Според него само по тази причина вече е достатъчно, за да се спре конфронтацията с Русия и „да върнем далечния брат Путин в лоното на международната общност“. „Без него няма да мине. Независимо от чувствителната изолация той постигна стратегическата си цел – разговаря като равен с американския президент. Това се видя не само в Сирия, но и в случая с ядреното споразумение с Иран. Това би могло да стане невероятно полезно в спасяването на раздираната от воюващи страни в Либия, която е заплашена от Ислямска държава“, твърди Йоргес.
Според списание Щерн“ преимуществата за Германия и Европа са очевидни - „Колкото неопределени са отношенията с Турция, толкова решително трябва да е сътрудничеството с Русия. А именно: да се завърши гражданската война в Близкия изток и да се сложи край на бежанския поток, или в краен случай да се намали тяхното равнище“.
Ханс-Улрих Йоргес определя Владимир Путин като „много по-предсказуем, по-контактен, по-благоразумен, отколкото нерационалният турчин Реджеп Таип Ердоган. Според него Ангела Меркел е получила ясна представа за това от разговорите си с двамата. Съответна представа за това има и Барак Обама. Когато примирието в Сирия бе заплашено, той взе телефона и се договори с Путин за съвместен военен натиск над въоръжените от Америка ислямски терористи като се има предвид поддържания от Русия режим на Асад. След това можеше да последва съгласувана операция срещу столицата на Ислямска държава Рака.
Според „Щерн“ е ясно, че американската стратегия - да се намери решение за Сирия с т.нар. умерени ислямисти, които в действителност са непредсказуеми и крайно опасни, се провали. „Този път доведе до кризата. Един ход трябва да следва друг. Първо трябва да се стабилизира ситуацията в Сирия, за да се прекрати кръвопролитието. След това е необходимо да се победят палачите от Ислямска държава. В идеалния случай паралелно, но по-скоро след това, може да се намери политически компромис без диктатора Башар Асад. Русия не оставя съмнения, че не държи на него. Нейните мисли очевидно са насочени към създаването на военен съвет, който да управлява страната в преходния период“.
Според коментара на Йоргес постепенно на Запад се засилва убеждението, че Русия е необходима. За първи път от 2014 г. в Брюксел отново заседава съвета Русия-НАТО. В същото време референдумът в Холандия срещу споразумението за асоциирането на Украйна даде ясно да се разбере, че е необходим modus vivendi между Киев и Москва. Разцъфналите мечти за присъединяването на Украйна в ЕС бързо увехнаха.
Европейският кораб трябва да се сложи в ред, преди Доналд Тръмп, не дай Боже, да разруши мостовете, твърди „Щерн“. Авторът предлага „политиката да се обърне с лице към Путин, да прекрати надпреварата във въоръжаването на Изток и през лятото да сложи край на санкциите“. В краен случай, частично. „Щерн“ констатира, че те са нанесли на германската икономика огромна вреда. От 2012 г. е загубена половината от експорта в Русия. След това Путин трябва да бъде поканен на икономическа среща, и току виж Г-7 отново да стане Г-8.
Преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) между Европейския съюз и САЩ в края на краищата даже и от психологическа гледна точка, могат съществено да се облекчат, ако има надежда, че след това ще следва споразумение за свободна търговия с Русия, както вече предлагаше през 2010 г. Путин. Тогава в процеса ще бъде въвлечена и Украйна. Това между впрочем, казва Ханс-Улрих Йоргес, е политическото завещание на Ханс-Дитрих Геншер. Възстановяването на тесните връзки с Русия го безпокоеше до самия му край.