Негово превъзходителство френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан препоръча на България да не обвързва темата за охрана на границата с присъединяването към Шенген. Т.е., България да си мълчи по въпроса, защото „шенгенското пространство не е в най-хубавото си състояние“.
Интересна е тази препоръка на френския дипломат. Големият Жан Моне, на който трябва да благодарим за Европейския съюз, някога бе казал, че Европа ще се създаде сред кризи и ще представлява сборът от решенията, които ще се намерят за нейните кризи. "Намираме се в криза. Това е добър признак. Обратното щеше да значи, че нищо не променяме", казвал със завидно спокойствие Моне в най-трудните начални моменти от голямото европейско начинание. Добре е заедно да си спомним за този велик французин и то точно по въпроса за мълчанието. Няма как поредната криза да е повод за мълчание. Тази бежанска криза колкото и да е сериозна, със сигурност ще отмине. После неизбежно ще дойде друга. И тогава ли да си мълчим, защото нещо си няма да е в хубавото си състояние?
Изобщо мълчанието не е добра европейска политика. Просто защото шенгенската тема е прекалено важна. А и дипломатите най-добре знаят, че когато има проблем, за него трябва да се говори. Иначе няма да бъде решен или ще бъде решен лошо. Пък и е редно да напомним, че българските граници са европейски граници, а влизането в Шенген само ще потвърди този факт.
Преди години в една забележителна статия за вестник “Фигаро” бившият френски президент Валери Жискар д’Естен тъжно попита докъде се простира Европа. Тогава това бе най-задаваният въпрос, когато се търсеше отговор за най-големия европейски проект – разширяването. При това този въпрос имаше особено звучене, защото се задаваше от Валери Жискар д’Естен, който председателстваше Конвента за Европейска конституция. Той направи следната констатация: “Съединените щати имат граница. Китай има граница. Русия има граница дори след разпадането на Съветския съюз. Европа обаче няма, а дори и да има, ръководителите й не говорят за нея, а гражданите й не знаят къде минава тя!”.
Е, за границите не трябва да се мълчи. За тях трябва да се говори, а не да се мълчи, защото излиза, че не са европейски, а шенгенски.
Старото правило и в живота, и в дипломацията, е че когато не знаеш какво да направиш, направи правилното. А правилното е, че мълчанието е всичко друго, но не и правилното. Темата за Шенген е важна за България, но тя е важна и за ЕС. И заради това не трябва да си мълчим заедно, защото има какво да си кажем. Пардон!