От време на време телевизиите завъртат архивни кадри от един форум на БКП в Зала 1 на НДК. На тях генералният секретар на партията Тодор Живков мъдро заявява, че „нема лабаво“, а комунистите - делегати бурно ръкопляскат и се смеят умилени от неповторимия народняшки стил на Тато. Нема лабаво, я. Пълна мобилизация в пълната идилия. Смех на буци. Живков виртуозно водеше своето уан мен шоу, превърнало го в мега - звездата на родния социализъм. Ако тогава имаше рейтинги, а не само класации на естрадни песни, неговият щеше да съвпада с резултатите от изборите – 100% без няколко десети от благоприличие. Затова и целокупното население остана в шок, когато осъмна на 11 ноември. Като да уволниш Джей Лено от собственото му шоу.
Уинстън Чърчил някога приземил очакванията на народа с „не ви обещавам нищо друго освен тежък труд, кръв, пот и сълзи“. Кенеди пък издигнал дълга към държавата над личното благополучие с "не питай, какво може родината ти да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за родината си". Нашият принос в световната съкровищница от крилати фрази на политическия елит без съмнение трябва да започне с „нема лабаво“, последвано от „егати държавата, щом аз съм и вицепремиер“, та до прозрението на 21 век - „вие сте прости – и аз съм прост“. Нашите политици са толкова евтини на приказки, защото знаят, че те не променят нищо. Пълнят със словесен фураж хранилките на електората и продължават шоуто. Като заговорихме за благоприличие, цинично погледнато ролята на опозицията е да принуждава управляващите да спазват някаква мяра и благоприличие при импровизираното боравене с обществени средства. Обаче Цвета Караянчева изрази недоумение, защо от БСП проявявали загриженост за похарчените евросредства и сподели, че всички се изсмели на Нинова. В такова недоумение изпадна острието на ГЕРБ, че видимо разпиля мислите си и прати Пекин във Виетнам. След като и се присмяха, тръгна да спасява честта си, както е модерно напоследък - във фейсбук. Нещо напълно излишно, което винаги приключва с обратен на намеренията знак. Разбрахме, че в училище имала шестица по география. Адмирации „на патерица“. Родният еврокомисар Кристалина Георгиева пък извади на показ родовата памет. Прадядо и Иван Кършовски бил дал прозвището Левски на Апостола. Той пък му върнал жеста, като му спасил живота. Иван Кършовски без съмнение е голяма фигура в нашата освободителна борба, но остана усещането, че Георгиева тика не дядо си към Левски, а себе си. Бойко пък се похвали в Казанлък, че направил музей на розата, пък тя била символ на БСП. Толкова бил загрижен за социалитите, че можел и чинията на Бузлуджа да им поправи. „Това, което ние сме построили, вие не можете да го боядисате“, казваше към края на живота си Живков. Бойко пък иска така да го запомни внукът му. Как народът боядисва ли, боядисва, но построеното от него е толкова мащабно, че не може да му се насмогне…И Караянчева, вдъхновена от мечтата на Бойко, направи злокобно пророчество за съдбините на бедната опозиция: "Това, което е построил ГЕРБ, не може да го стигнете никога. Камък върху камък не сте сложили…“. А Волен напоследък е неузнаваем и шоуто му губи рейтинг. Журналистите си искат „хулигана“ Сидеров - клекнал пред клек-шопа, на ръба на истерията. Не им трябва улегнал родител и смирен политик, който предлага мир на вразите си. А народът ни се вторачи в 2030 г., след като стана ясно, че тогава средната заплата у нас ще достигне 50% от тази в ЕС. Не унивайте, братя и сестри. Пак ни начертаха светло бъдеще. Нема лабаво…