Навремето, когато за две години си заминаха трима генерални секретари на ЦК на КПСС, бяхме задължени да гледаме погребенията им в час на класния. Баща ми казваше, че следващият генсек ще е някой измежду тези, които носят ковчега отпред. Така било с Ленин, Сталин и Хрушчов. И така наистина продължи. Юрий Андропов носеше Леонид Брежнев, Константин Черненко едва подпираше Андропов/не че имаше сили за нещо повече/, а Михаил Горбачов, по-млад и енергичен, помъкна Черненко към последната му дача. Всичко това наблюдавахме на портативен съветски телевизор със стайна антена. Не помня някое от децата да пророни сълза. Но днес, след четвърт век сълзливи сериали и отвратително поднесени лични нещастия в праймтайма, вече се чувстваме като зрители на денонощен канал, който предава само траурни церемонии. Дано някой наистина не се сети за тази ниша – като нищо ще му дадат честота и само гледайте…
Елитна футболна група, елитни компаньонки, елитарно изкуство, политически елит. Задушавате ли се вече? Усилията за селектиране на нещо по-добро и по-качествено във вечния порив към съвършенство, често дават гротескови резултати.
Преди години покойният Александър Божков, който ръководеше Агенцията по приватизация, се сдоби с прозвището Мистър десет процента. Няма да ровим заслужено или не и не това е въпросът в случая. Представяте ли си, колко различни сме били, щом тези десет процента тогава са преминавали границата на възмущението ни. Та днес подобна „скромност“ би била илюстрация за патологична безкористност. Човекът бе оплют като народен изедник, а по днешните критерии, които сочат като обичайни параметрите от рода фифти-фифти, е бил пълен будала. Смятам, че нацията дължи задочно извинение на този човек и го казвам без капка ирония. Но вече сме твърде деморализирани, за да осъзнаем какво се случи с нас.
Чувстваме се посветени и просветени, когато някой ни „светне“ за организацията на някоя „схема“. Понятието „схема“ е методиката, по която се извърши преминаването от планова държавна икономика към пазарната. То пък се оказа, че и „гадните капиталисти“ са си планирали икономиката, а ние мислехме, че са работили хаотично. Ден да мине, друг да дойде, па каквото стане. Така ни учеха, де. Селското ни стопанство пък се развиваше интензивно, а на онези, гадовете – екстензивно. Имали много круши, ама калпави. А гъгрицата им съсипала гроздето, щото не били и чували за син камък. Бордолезов разтвор, казано по-изискано.
Приватизацията криво-ляво я претупахме. Както казва Иван Костов, тогава трябваше да бързаме, защото всеки ден държавните предприятия генерираха нови загуби. Така бяха оправдани някои сделки, които изумяваха със своите параметри. Умен мъж е, спор няма. Днес зад високи дувари прави оценка на риска. Все някой може да го потърси.
Когато не остана почти нищо за продан, започнахме да продаваме парчета от бюджета под формата на обществени поръчки. Годините се нижеха, някакви хора бяха обвинявани в конфликт на интереси, други в откровено присвояване, трети в рушветчийство. След което всички се разболяваха и за тях вече не се и чуваше. Защо да не се разболеят – стресът отключва всевъзможни заболявания, а страхът от възмездие сигурно най-страшните. Така стигнахме до наложеното неотдавна понятие „витаещи съмнения“. То се използва за връщане на тръжни процедури в начална фаза, поради повишено чувство на мнителност у овластено лице. Нещо като „вътрешно убеждение“ в правосъдието. Или поради липса на пари, ама пустата суета – не дава да си кажеш…
Тенденцията е налагането на това понятие да бъде прекъсната по демографски причини. Колкото повече намалява населението на страната, толкова по-малко фирми ще участват в търгове и конкурси за обществени поръчки. Така витаещите съмнения ще отпаднат по естествен път, пък и нали все някой трябва да свърши належащата работа.
С последователност и упоритост успяхме да умъртвим и понятията патриотизъм и национализъм, които днес носят неприличен заряд. След хроничната вербална злоупотреба с тях, под знамето им сега биха застанали шепа индивиди, които порядъчният човек не би настоявал да опознае дълбоко в личен разговор.
По-крайните обществени реакции на специфична политическа или икономическа ситуация, популярни най-общо като протести, пък се разделиха на спонтанни и платени. Преди това се срещаха гладни стачки и дори самозапалвания. Перифразирайки Ленин, революционна ситуация имахме, когато задръстване на Орлов мост съвпаднеше с лунната диета на Едвин Сугарев. Според наблюдатели се срещал и смесен вид протест, спонтанно-платен, в който обаче не всеки искрен порив се радвал на материално поощрение. Ако някой се е почувствал ощетен, нека не се потиска – идат нови и нови пърформънси и инсталации. В един момент може и Кристо да повикат – да опакова Пеевски. Примерно в езерото Ариана. И по плаващите кейове всеки да стигне до него и да го пипне за бърз успех и берекет.
Ако пък искате, ама наистина много искате, спонтанно и чисто, да спасите Иракли или Карадере, можете да напълните по две кофи пясък от тези плажове и да го скриете в къщи. Ако се включат достатъчно хора, всичкият пясък може да бъде съхранен и при една по-подходяща конюнктурна обстановка за къмпингуващите, да се върне на първа линия.
А там не забравяйте да миете ръце, плодове и зеленчуци, защото знаем, че хепатитът идва с яденето.