Не е виц: една абсурдна история от СССР

Тази история е наистина забележителна. От ЦК на КПСС канят в Москва група млади активисти от ФРГ. Мислели ги за комунисти, но младежите се оказват активисти на гей-движението. Случката се разиграва през 1978 - годината, в която над 1 300 души в СССР са осъдени заради хомосексуалната им ориентация. Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе главна роля в тази куриозна история. В интервю за ДВ тя разказва за случилото се в онези дни:

ДВ: В Съветския съюз хомосексуалността се наказва с до пет години затвор или принудителен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на германски активисти на гей-движението, дошли на официално посещение в Москва. Как се стигна до тази парадоксална ситуация?

Лариса Белцер-Лисюткина: По онова време работех в Института на международното работническо движение. Тъй като повечето сътрудници на института владееха чужди езици, ЦК на КПСС редовно ни възлагаше да съпровождаме чуждестранни гости. Така че изобщо не се учудих, когато един ден ме извикаха в ЦК. Отговорникът ми съобщи, че в Москва пристига група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и искали да установят контакти със свои съветски връстници. Секретарят на ЦК на КПСС Иван Капитонов се бил запознал с тези комунисти по време на посещение в Западен Берлин и веднага ги поканил в Москва.

Започнах да се подготвям, но в нито един справочник не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите гости. Свързах се с мои познати от Западна Германия и направо се втрещих, когато ми съобщиха, че HAW означава "Homosexuelle Aktion Westberlin" (Хомосексуално движение Западен Берлин). Но вече ми бяха връчили книжка с купони, с които можех да плащам каквото си искам и където си искам - в ресторанти, хотели, кина и прочие. Отидох на летището, вдигнах табелата с имената на гостите и в крайна сметка посрещнах една доста странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която впоследствие стана ясно, че е ангичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел "Метропол", а момчетата веднага ме попитаха: "Къде са ви младежките клубове?". Отговорих им, че младежки клубове има в ЦК на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. "Не", отвърнаха двамата германци, "питаме за клубове, където младежите се събират просто така, например дискотеки". Разбира се, че в ЦК на ВЛКСМ има и дискотеки, отговорих им аз. Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, но още на следващия ден поставиха въпроса ребром: "Къде са ви гей-клубовете?". Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специални гей-клубове, защото хомосексуалните са равномерно разпределени сред младежта. Това много ги впечатли, а единият дори каза на другия: "Виждаш ли, тук всички са интегрирани". Замълчах си. Не им разказах къде и как точно са "интегрирани" хомосексуалните.

В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, ресторанти, забележителности. Но на четвъртия ден, когато вече сериозно ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им разкажа всичко. Обясних им, че в СССР няма гей-клубове, защото тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в затвора заради хомосексуалната си ориентация. "Тъкмо затова сме длъжни да намерим хора от гей-общността, за да разберем какво точно се случва тук", отговориха ми двамата германци.

ДВ: А Вие самата имахте ли по това време приятели или познати с хомосексуална ориентация?

Лариса Белцер-Лисюткина: Да, но никой от тях нямаше да се осмели да осъществи контакт със западногермански активисти на гей-движението. Обясних на гостите ни колко сложна е цялата тази ситуация, но те не отстъпиха. "Къде се запознават гейовете?" - попитаха ме двамата германци. Този път директно им казах истината - запознават се в обществените тоалетни, където по стените висят бележки с телефонни номера и предложения за еднополови контакти. Гостите от Западна Германия веднага ме попитаха къде е най-близката обществена тоалетна. В онези години обществените тоалетни в Москва бяха места, където човек рискуваше да преживее доста неприятни неща. Но аз си спомних за една тоалетна, която беше що-годе прилична. Обещах им да ги заведа там, а съпругът ми да ги съпровожда в мъжката тоалетна. Още на следващия ден изпълних обещанието си. Самата аз влязох в женската тоалетна, където снимах разни еротични надписи. А от мъжката тоалетна дочувах луд смях.

ДВ: А как реагира на всичко това отговорникът от ЦК на КПСС?

Лариса Белцер-Лисюткина: Когато му разказах кого сме поканили, той направо се хвана за главата. Казах му, че може би трябва да информираме другаря Капитонов. "Ти луда ли си? Ще караме така до край. Ще ги качим в самолета, ще им помахаме за сбогом и после ще отидем да си получим премиите. Лично аз ще ти отпусна премия. С тези две ръце", отговори ми той. След това започна да идва с нас в хотел "Метропол", където ни правеше компания по време на обедите и вечерите. А аз превеждах като автомат за младежките организации и за усвояването на целината. На прощаване на летище "Шереметиево" се прегръщахме, целувахме и плакахме. Наистина ми дадоха премия, а когато отговорникът от ЦК на КПСС ме срещаше някъде, тихо ми казваше: "Видя ли, че всичко беше наред. Колко хубаво си поживяхме само".

ДВ: Този човек от КГБ ли беше?

Лариса Белцер-Лисюткина: Очевидно. Но в онези години всички бяха корумпирани. Хората на КГБ - също. Интересуваха се най-вече от валута, вносни дрехи и скъпи принадлежности. Германските активисти обаче бяха нащрек и все ме питаха: "Вярваш ли, че този човек действително симпатизира на гей-движението?". А аз им отговарях: "Ако беше иначе, отдавна да ни е издал".

ДВ: Тоест, началството нищо не е знаело?

Лариса Белцер-Лисюткина: Не знам каква информация е предал въпросният отговорник на другаря Капитонов. Но е пределно ясно, че не си е струвало да съобщи на секретаря на ЦК на КПСС, че е поканил гейове.