Много хора обвиняват Дейвид Камерън, че е натресъл Великобритания в референдума и после го е загубил. Подобно обвинение е основателно само отчасти.
Това написа в профила си във Фейсбук блогърът Юлиян Попов.
Ако той не се беше съобразил с евроскептичната половина на партията си, вероятно нямаше да бъде лидер на консерваторите и не е сигурно дали нещата нямаше да се развият по съвсем същия или по по-лош начин (а по-лош начин беше напълно възможен). Решението на референдума обаче съвсем не е дело само на Консервативната партия и част от нейните избиратели. Евроскептицизмът сериозно се засили заради слабостта на другите основни партии във Великобритания, процес, който според мен започна с избора на неправилния брат за лидер на Лейбъристите през 2010 година. Тогава начело на левите застана Ед Милибанд, вместо Дейвид Милибанд. За много хора този избор беше не по-малко абсурден, отколкото резултатът от референдума.
Зад погрешния брат застана един от старите лидери на лейбъристите, проевропейския Нийл Кинък, няколко други силни фигури и профсъюзите, които са нещо като акционери на Лейбъристката партия. После Ед Милибанд загуби изборите, които брат му вероятно щеше да спечели и лейбъристите избраха за лидер човек, който стои по-наляво от партизанския отряд "Антон Иванов" и е по-неадекватен от Добри Терпешев.
Той, и целият комплексен избор на лейбъристите, без съмнение носят солидарна отговорност за резултата от референдума. Отговорност носят и либералдемократите, които в момента са почти изметени от политическата сцена след като от 2010 до 2015 взеха участие в коалиционно правителство с консерваторите.
Именно либералдемократите бяха партията, която е вероятно най-съзвучна с желанието на повечето образовани и предприемчиви хора във Великобритания да бъдат част от ЕС. Но тях вече ги няма. Ето как един грешен избор между двама братя и едно коалиционно решение за влизане във властта изиграха сериозна роля в референдума от миналата седмица. Роля, която може да преобърне историята на Европа.
В цялата тази игра Камерън нямаше много различни възможни ходове от тези, които направи. Той се държа и изключително почтено, откровено и отговорно. Той може да бъде обвиняван във всичко, но не и в това, че е популист. Разбира се, естествено е всички да го ругаем за загубата, но нека не забравяме, че зад тази загуба стоят предателства, егоизъм, лични амбиции, профсъюзни интереси и, разбира се, поведението на отсрещната страна в европейския брачен съюз и необуздаемата безотговорна фриволност на социалните медии, чието влияние все още не ни е съвсем ясно как работи и как точно взаимодейства с демократичните политически решения.
* Заглавието е на редакцията