Анализът е от Гордън Браун за „Project Syndicate“.
Гордън Браун, бивш министър-председател и министър на финансите на Обединеното кралство, е специален пратеник за глобално образование и председател на Международната комисия за финансиране глобално образование към ООН
Великобритания ще има днес нов премиер – но бъдещето на страната след Европейския съюз остава несигурно. Наистина, продължителни закъснения са вероятни в изпълнение на решението на избирателите за напусне на ЕС. На практика това се отнася с отлагането на волята на избирателите за напускане на ЕС.
Първата несигурност е за датата, на която преговорите за излизане ще започнат. Процесът трябва да приключи в рамките на две години, както предвижда член 50 от Договора от Лисабон; но новият премиер Тереза Мей вече каза, че не би искала да започва преговори до края на годината.
Втората несигурност е дали преговорите могат едновременно да решат условията за излизане на Обединеното кралство на ЕС, така и бъдещите търговски споразумения с Общия европейски пазар . Докато във Великобритания твърдят, че съгласно член 50, преговарящите трябва да вземат предвид рамките на бъдещите взаимоотношения, то от ЕС посочват, че бъдещите споразумения могат да бъдат обсъждани само след Великобритания напусне.
Третата несигурност е целта за водените от Великобритания преговори. Ще се търси ли пълен достъп до единния пазар (норвежкият опит), или до част от него (швейцарския опит)? Или ще се отиде до практиката на Канада с ниските данъци и акцизи или просто ще търгуваме с Европа, при същите условия, които се отнасят за всички членове на Световната търговска организация?
Четвъртата несигурност се поражда от опасенията на избирателите относно имиграцията и степента, в която всяко ново споразумение за търговия на ЕС трябва да бъде обвързано с ограничаване на свободното движение на работници. Новият министър-председател заяви, че няма да приеме ангажимент в рамките на единния пазар без сделка за управление на миграцията.
На теория, Норвегия - член на Европейското икономическо пространство - може да се използва за прилагане на Лихтенщайн тип протокол за ограничаване на разрешителни за пребиваване, или да включва използване на предпазна клауза за Европейското икономическо пространство, която може да позволи ограничения за миграцията, ако притокът се увеличи прекалено бързо. Но, уплашен, че и други биха поискали подобно изключение, ЕС би било трудно да се съгласи с такава промяна.
Петата несигурност е собствена преговорна позиция на ЕС, като се започне с това кой ще води преговорите: Европейската комисия или Съвета на министрите. Германският канцлер Ангела Меркел вече даде да се разбере, че тя няма да даде картбланш на Комисията да преговаря от името на Германия. Зад този въпрос се крие друг: дали Европа ще се споразумеят за окончателната си преговорна позиция, преди президентските избори във Франция следващата пролет и парламентарните избори в Германия през следващата есен.
Шестата несигурност са икономическите обстоятелства, при които ще се проведат преговорите. Великобритания изглежда се плъзга към рецесия, защото компаниите замразяват своите инвестиционни планове. Натискът от бизнеса върху правителството на Обединеното кралство за по-бързи действия ще се увеличи, защото колкото по се изчаква ще доведе в бъдещето до загуба на доверие и отслабване на позицията на Великобритания в преговорите.
Седмата несигурност е дали самата Великобритания може да оцелее. Лорд Норт е запомнен със загубата на британския съюз с Америка. Два века по-късно, премиерът в оставка, Дейвид Камерън, може да бъде запомнен със загубата на два съюза - с Европа и този на Англия с Шотландия. Като се има предвид, че консерваторите искат Шотландия да заедно с Англия, без Европа, шотландските националисти искат Шотландия в Европа без Великобритания. И с републиканците в Северна Ирландия, водени от Шин Фейн, изискващи гласуване, за да се обединят отново с юга, самото съществуване на Великобритания в момента категорично е поставено на дневен ред.
Има един начин да се намали несигурността и риска: Правителството трябва бързо да обяви, че ще преговаря с ЕС на базата на основата на членството на Норвегия в Европейското икономическо пространство. И трябва да стане ясно, че гражданите от ЕС, пребиваващи във Великобритания, са добре дошли да останат.
Този позиция ще даде Великобритания това, което фирмите искат - достъп до единния пазар. Докато Великобритания все пак ще трябва да допринася за бюджета на ЕС, тя ще може да поема отговорност за селското си стопанство и рибарската си политика, но и да сключва собствените търговски сделки (например с Китай и Индия). Присъединяването към Европейското икономическо пространство ще предложи допълнително предимство - Шотландия ще получи възможност за равнопоставена търговия с 27-те членки на ЕС.
От съществено значение е и разрешаване на спорния въпрос за миграцията. Всяко истинско решение трябва да включва фонд за подпомагане на общностите, чиито здравни заведения, училища и други обществени услуги, са под стрес заради прираста на населението. По-строги правила за минималната работна заплата и други закони за защита на работниците са необходими. И преговорите с Европейското икономическо пространство трябва да започнат на базата, че членството ни ще включва протокол за миграция и възможността да се използва предпазната клауза, ако натискът отвън расте.
Осмата и още по-голяма несигурност, е за бъдещата глобална роля на Великобритания. По-специално, как ще отговорим на необратима промяна в центъра на тежестта на световната икономика към Азия, и на технологичните нововъведения, които революционизират индустрии и професии - и по този начин увеличава тревогите на избирателите за техните перспективи за заетост и препитание?
Резултатът от референдума показа висока концентрация на про-Brexit настроения в градовете – символи на британската индустриална революция, но днес залети от изоставени фабрики и работилници поради азиатската конкуренция. Тези райони се разбунтуваха срещу съветите на политическия и бизнес елит да се гласува за „Оставането“ и вместо това поискаха защита от превратностите на глобална промяна. Самите лозунги на кампанията за напускане наблегнаха на връщане на контрола в правителството, които са в духа на популистки и протекционистки движения, които чупят старата политическа постройка на Запад.
Резултатът е видим в Лейбъристката партия, разделена между ръководството, което използва антиглобалистичния протест, за да спечели властта и парламентарната група, която знае, че трябва да обясни как може да се управлява глобализацията в интерес на обществото.
Но управляващите консерватори също са разделени за това как да отговорят на глобализацията.
Някои смятат, че глобалният свят е за всички; други смятат, че Великобритания трябва да бъде свободна от чужди обвързвания; и една трета група като Лейбъристите, иска да бъде част от ЕС, като част от решението за управление на глобализацията. Но нито един от лидерите на тези крила не поставя предложения, които адресират по някакъв смислен начин оплакванията на тези, които се чувстват забравени.
След референдума Великобритания се нуждае от по-широк дебат относно това как ще се справи с предизвикателствата на глобалната промяна и как тя ще работи с международната общност А жизнеспособна програма за управление на глобализацията признава, че всяка страна трябва да балансира между желаната автономия и сътрудничеството, от което се нуждае. Това ще включва координирана монетарна и фискална политика в страните от Г-20; подновяване на усилията за разширяване на световната търговия; нови национални програми, насочени към неравенството и насърчаване на социалната мобилност; и прецизен фокус върху науката, технологиите и иновациите като ключ към бъдещия растеж.
Докато нямаме водач на глобализацията, антиглобалистичните протести ще задушат реформата, ще бламират предложените търговски сделки като тази за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции и правят националните икономики по-малко отворени. Сега изправени пред живот извън ЕС, Великобритания не може да игнорира или заобиколят тези глобални въпроси. Обединеното кралство, сега трябва да реши дали тя ще се изправи срещу протекционистки импулс, който е управлявал Brexit и каква роля може да играе в опита глобализацията да работи за всички.
Превод: Венцислав Михайлов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.