Анализът е от Нина Хрушчова за „Project Syndicate“.
Нина Хрушчова е професор по международни отношения в „The New School“ в Ню Йорк. Тя е старши научен сътрудник в Института за световна политика. Автор е на книгата „Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката".
По-рано през тази година, когато руският президент Владимир Путин обяви, че формира 400 000-хилядна национална гвардия, която да докладва само на него, много руснаците се запитаха кому е нужна нова военна сила. В края на краищата, руската армия според мнозина се бе върнала: Путин я оборудва с нови играчки, и дори уреди две малки войни – в Грузия през 2008 и Украйна, започнала през 2014 – за да го докаже.
Неуспешният преврат срещу силния на деня колега на Путин - турския президент Реджеп Ердоган – посочи една важна причина за създаването на преторианска гвардия. Путин до такава степен е издълбал демократичните институции в страната, че единственият начин да бъде свален от власт е чрез военен пуч.
Путин, Ердоган, и дори китайският президент Си Дзинпин – всички те имат сходни, основателни страхове за политическото си оцеляване. И тримата са дошли на власт в системи, които ограничават упражняването на властта – дори системите да не са демократични. В случая на Ердоган, Турция има върховенството на закона, институционални проверки и баланс на изпълнителната власт. При Путин и Дзинпин имаше неписани правила, белязани и писани десетилетия от техните предшественици.
Тези правила – установени в Русия от Никита Хрушчов след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година, и в Китай от Дън Сяопин след смъртта на Мао Дзъдун през 1976 година – са били създадени с цел да сложат край на убийствата сред политическия елит, гарантирайки, че един лидер не би заплашил живота и сигурността на своите предшественици и техните колеги. В тази система правителствен служител може да бъде свален от власт или да бъде поставен под домашен арест, но няма риск за задържане в плен или физическа вреда за него или неговото семейство.
Путин дойде на власт през 1999 година отчасти защото разбра, и по-важното – прие – тази традиция. Борис Елцин не избра Путин за свой наследник заради неговите забележителни административни таланти, а защото Путин го увери, че ако дойде на власт, Елцин и неговото семейство ще бъдат защитени от всякакъв вид юридическо или политическо наказание.
В случая с Елцин, Путин спази обещанието си. Но в други Путин не беше умерен срещу противниците си. Например олигархът Борис Березовски бе пратен в изгнание, където бе непрекъснато тормозен, докато не бе намерен мъртъв в дома си през 2013 година. Според твърденията сам е посегнал на живота си. Михаил Ходорковски – милиардерът, собственик на „Yukos Oil“ и възможен съперник на Путин на политическата сцена, бе лишен от своята компания, затворен зад решетките, а по-късно заточен.
По-невзрачните противници и врагове също станаха обект на сурово отношение. Заточеният руски разузнавач Александър Литвиненко почина от лъчева болест в Обединеното кралство през 2006 година, след като бе отровен с полоний. В този случай британското разследване заключи, че Путин може би е бил запознат с плана за убийство. Не е ясно дали има лично участие. Но посланието е пределно ясно: Путин не се съобразява с правилата, и няма граници на безпощадността на неговото възмездие, независимо колко влиятелен в Русия е даден човек.
В Китай Си Дзинпин – почитател на методите на Путин – адаптира руските правила, когато консолидира властта. В последните години на управлението на Дън Сяопин – в края на 80-те години – колективно лидерство на комунистическата партия управлява Китай. Прави го със същите неписани споразумения за защита на силните от възмездие. При управлението на Си Дзинпин колективното управление проправи пътя на управление от страна на един човек и неписаните правила за управления бяха захвърлени.
Подобно на Путин, Си Дзинпин използва антикорупционни мерки срещу своите съперници и бе дори по-безпощаден от Путин. Стотици висши генерали от Народната освободителна армия бяха прочистени и затворени в решетките по обвинения за корупция.
Нещо повече, Си Дзинпин наруши нормите на партията да не преследва членове на Постоянните комитет на Политбюро на ЦК на ККП след отстраняването им от длъжност. Подобен е примера на Юнкан Джоу, дългогодишен шеф на вътрешната сигурност, който бе затворен по обвинения за подкупи, злоупотреба с власт и издаване на държавни тайни. Членове на неговото семейство също бяха арестувани.
Падането на Юнкан Джоу дойде малко след лишаването от свобода на кандидата за членство в Постоянния комитет Бо Силай, който може би е планирал преврат срещу лидера. Затворът за двамата ускори падането на широка мрежа от висши служители, включително областни ръководители и лидери на Китайската национална петролна корпорация.
Нарушавайки партийните правила и неписани закони сред управляващия елит, Путин и Си Дзинпин ясно дадоха да се разбере, че те никога няма да се откажат доброволно от властта, без да се страхуват за своята бъдеща безопасност. Не е учудващо, че след 17 години управление Путин отново ще се кандидатира за президент – през март 2018 година.
Си Дзинпин, обаче, има проблем. През 2017 година той ще завърши първия си 5-годишен мандат, и ще може да управлява само още пет години след това. Заради замяната на пет от седемте членове на Постоянния комитет – която предстои през 2017 година – ще настъпи моментът на неговите опоненти да номинират наследник. Самото наличие на потенциален негов наследник може да се разгледа като политическа смъртна присъда за Си Дзинпин, имайки предвид широкоразпространения гняв срещу него в китайския парламент.
От проваления опит за преврат в Турция Ердоган тръгна по петите на тези, за които се смята, че са замесени. Властите предоставиха подозрително удобен списък за арести на хиляди политици, военни и съдебни служители, които са обвинение в заплаха срещу „демократичното“ управление. Но пред Ердоган сега има важен избор: следване на Путин и Си Дзинпин по пътя към автокрацията, от който няма връщане назад, или стъпки към функциониращата демокрация. Неговите политически опоненти дори го подкрепиха срещу военния преврат, а турският народ ясно изрази своите предпочитания.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.