Анализът е на Карл Билд за "Project Syndicate"
Карл Билд е външен министър на Швеция от септември 2006-а до октомври 2014-а и министър-председател на страната от 1991-а до 1994-а, когато води преговори за приемането ѝ в ЕС. Той е именит международен дипломат, служил като: пратеник на ЕС в бивша Югославия, върховен представител на ЕС за Босна и Херцеговина, специален пратеник на ООН на Балканите.
Провалилият се преврат в Турция ни напомни за някогашната немислима стабилност, която Европейският съюз наложи в Европа. Но ако иска да оцелее, пост-"Brexit"-ичният ЕС ще трябва да промени начина, по който мисли за себе си.
До този момент това не се е случило, за жалост. Веднага след гласуването за Brexit, например, шестте страни-основателки на Европейската икономическа общност се събраха, за да обсъдят какво ще правят. (Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия). Не бе изненада за никого, че останалите 21 страни-членки на ЕС се почувстваха обидени, стоейки отстрани.
Това събитие индикира за още по-голямото предизвикателство, което Съюза трябва да преодолее, за да подсигури бъдещето си след "Brexit"-а. Казано с прости думи, идеята на ЕС трябва да бъде приложена наравно между всички европейци, а не само сред поканените на ексклузивни срещи.
Европейската икономическа общност e създадена през 1957 година. Водещата амбиция на организацията, както тогава, така и днес е да възроди онази Европа на Карл Велики, съществувала преди повече от хилядолетие.
Оттогава насам европейските лидери са се събирали отново и отново около трона му в Аахен, в областта Северен Рейн-Вестфалия, за да държат мечтателски речи, че времето да бъде построена обединена Европа най-накрая е дошло. Аахен се превърна в "Мека"-та на вярващите в мита за основаването на Европейския съюз.
Съгласен съм, че Карл Велики е интригуваща историческа личност, но не го намирам за особено вдъхновяващ. Той е бил впечатляващ воин, но неграмотен човек и империята му се разпада кратко след смъртта му. Възходът на Европа и Запада определено не започват с името на Карл Велики.
Европата, която ме вдъхновява не е онази на старите воини, а тази на мислителите и търговците. Именно техен е приносът за трансформиране на Европа през вековете. От цялостното блато, появило се след разпадането на Рим до превръщането му в център на интелектуалния прогрес и нововъведенията, създали Запада и променили пътя на човечеството.
Европата на Коперник и Еразъм Ротердамски, на Енрике Мореплавателя, Исак Нютон и всички онези пионери, освободили човешката мисъл, строшавайки оковите на суеверията и предразсъдъците на миналото. Тяхната Европа е била широка и безгранична, много по-голяма от тази на Карл Велики. Имануел Кант създава трактатите си в Кьонигсберг, намиращ се на територията на днешна Русия, описвайки как републиките да постигнат "вечен мир". А великите търговски градове като Гданск, Севиля и Венеция поддържат връзки, простиращи се далеч отвъд границите на днешния Европейски съюз.
Европейският проект може да бъде възроден само ако онези, които стоят зад него се отдръпнат от ограничените си виждания, вдъхновени от Карл Велики. Само ако спрат да говорят за "стари" и "нови" членове и демонстрират не само с думи, а с дела, че са готови да се вслушат в идеи, идващи от всяко кътче на Европа. ЕС няма да проработи и да докато всички държави-членки не се зачитат като равни в определянето на общото бъдеще.
Когато през 2004-а към Европейския съюз се присъединиха десет нови страни-членки (осем от които бяха от бившия комунистически блок), аз полушеговито предположих, че Съюза е преместил щаба си от "стария ЕС" Брюксел към по-географски централен такъв като "новата столица на ЕС", например, каквато е словашката столица Братислава. Идеята зад тази чудновата мисъл бе да символизира изоставянето на концептуалния модел, който аз виждах като пречка за по-отворен, по-разнообразен и по-приобщаващ към себе си Съюз.
Преместването от Брюксел очевидно не се случи, но не се видя и мисловна трансформация от онази стара аахенска парадигма. За жалост, няма никакво съмнение, че конклавите, държани от аахенското братство в балона, наречен "Брюксел" са осигурили доста фураж за безмилостните и безмилостно нечестните про-"Brexit" активисти. Докато не бъде преодолян, аахенският начин на мислене ще продължи да служи със същата цел за националисти и в други държави.
Разбира се, опасен е митът, че Брюксел заграбва властта от другите страни-членки на Европейския съюз. Всъщност, реалността е, че постепенното разяждане на националните правомощия в един все по-взаимосвързан свят е породило нуждата членките да се достигнат до споразумение, взимайки общи решения за общите предизвикателства.
Общите решения изискват включвания и сътруднически дух. Когато лидерите на 27-те останали страни-членки на ЕС се съберат в Братислава през септември, те трябва да върнат Европа на гражданите ѝ, на всеки един от тях. Пост-"Brexit"-ичният ЕС трябва да бъде Съюз, който е много по-тясно свързан с политическата реалност на държавите, които са в него.
Въпреки че на небосклона в Брюксел се издига нова сграда за подобни събирания, може би трябва се върнем назад, организирайки поне няколко ЕС срещи на високо равнище в различни краища на Европа. Тази в Братислава може да е началото на нова ера на усилия, целящи да бъде свързана цяла Европа.
Времето на Аахен свърши, дойде времето на Братислава. Трябва ни повече Европа и по-малко Брюксел. Ако приемем новия модел с отворени обятия и се придържаме към него, Европейският съюз не само ще просъществува, но и ще процъфти в развитието си.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.