След дълги периоди на политико - законодателно безвремие, българският парламент, във взаимодействие с правителството, все пак успява да реализира някои полезни инициативи и решения. Такъв спорадичен „подем“ се забелязва през последните месеци, когато избраните народни представители и някои ресорни министри застъпиха позиции, коректни от гледна точка на европейската регулация, надмогвайки пристъпите на извечната асоциална болест „нерегламентиран лобизъм“, заявява в анализа за Факти.бг проф. Кръстьо Петров.
По-долу се спирам на два казуса, които потвърждават, че Министерски съвет е способен (когато поиска!) да се придържа към върховенството на закона, а в парламента има потенциал за обективно и конституционно - легитимно законотворчество. Единият казус се отнася до пощенските услуги, другият – до концесиите.
Монополни ли са пенсионните услуги, които предоставят „Български пощи“?
Формално погледнато – да! Четвърт век след началото на прехода тази държавна структура поддържа свои офиси в около три хиляди населени места, от най-малките в периферията на страната, до най-големите градове. Този тривиален факт се знае от всеки български гражданин. И досега никой не е упрекнал държавата ни, иначе пъргава в приватизирането и концесионирането на търговски и социални дейности и услуги, в опит да разруши обществената мрежа от пощенски станции. Друг е въпросът доколко добра е материалната им база, квалифицирани ли са всички служители, високо ли е качеството на предлаганите услуги.
През последните няколко години ситуацията се промени. Над една дузина фирми, опериращи като частни доставчици на пощенски услуги, поискаха да разширят обсега на своята дейност, като вземат парче от баницата „изплащане на пенсии“. Две от частните конкуренти на пощите, подкрепени от някои медии (най-активни са тези от кръга „Икономедия“) извървяха целия път от официално искане да бъдат допуснати като доставчици на услугата, свързана с изплащането на пенсионните пари до завеждане на съдебен иск срещу държавата ( ползвайки като аргумент монополното положение на държавните пощи). Когато казусът стигна до ВАС, той прехвърли отговорността за решение на Съда на Европейския съюз (СЕС). Тази авторитетна институция също не се произнесе в полза на агресивните частни доставчици и върна делото за разглеждане от българското правосъдие, с което отряза мераците на нетърпеливите кандидат концесионери.
Тук спорът навлезе в критична фаза и се превърна в изпитание за управляващите у нас. Резултатът вече се знае: през лятото на 2016 г. оторизираните да вземат окончателно решение институции отсякоха: „монополът“ остава; нещо повече, налага се мораториум от 10 години срещу опитите недържавни организации да се подвизават в сегмента на пенсионните плащания (визирам Постановление 168 на МС от 8.7. 2016 г.)
Сегментът не е голям, защото за поетата социална услуга Български пощи получават нетни компенсации около 30 милиона лева годишно, което е тяхно гарантирано право. Сумата е повече от скромна, като се има предвид че пенсиите, изплащани от „БП” ЕАД достигат до над 1,3 милиона пенсионери, което прави около половин милиард лева годишно, изплатени от държавния пощенски оператор;
Важно е да уточним, че се касае за една класическа социална услуга, извършвана от обществено значима и териториално разгърната мрежа, ползваща финансовия инструмент „държавни компенсации“. „Това е държавна помощ, а тя не е разрешена в ЕС“, продължиха да упорстват частниците и техните медийни говорители до последния момент. Убеден съм, че и сега поддържат своето манипулативно твърдение с надеждата, че постановлението от 8 юли може да се преразгледа. Медийните манипулации и корпоративният натиск върху държавата да либерализира режима на пощенските пенсионни услуги са израз на установилата се у нас традиция частни търговски компании да се залепват за бюджета и, прилагайки метода на „пиявиците“, т.е. да изсмукват ресурс и генерират лесни печалби за сметка на данъкоплатците.
Само че в документите и тълкуванията на ЕК по тази претенция срещаме други отговори:
-бюджетните трансфери в случая не са скрита държавна помощ, а подкрепа за доставчика, задължен от държавата да предоставя една икономическа услуга от обществено значение, което й придава социален, т.е. некомерсиален характер;
-пощите са длъжни, по силата на европейската директива и действащата в страната нормативна уредба, да предоставят на населението пакет услуги от общ икономически интерес, сред които изплащането на пенсиите заема централно място (интересуващите се по-подробно от европейското тълкуване може да ползват линка към излезлия през 2013 г. документ „Ръководство за прилагане на правилата на Европейския съюз в областта на държавната помощ, обществените поръчки и вътрешния пазар към услугите от общ икономически интерес, и по специално към социалните услуги от общ интерес“).
Така че българските власти не се подадоха на корпоративния натиск и постъпиха принципно, следвайки точно духа и буквата на европейските регулации. По този начин бяха отрязани квитанциите на мераклиите да се облажат покрай бюджетните трансфери, които прави държавата. Другото принципно съображение, за да не се допусне нелегитимна конкуренция е, че като правило , настанилите се в пространството, освободено от държавния монопол търговски фирми въвеждат на негово място по-неблагоприятен и по-скъп вариант: частен монопол (без да се притесняват да сключват задкулисни картелни споразумения, каквато е например практиката в търговията с горива и стоки за бита). Друг негативен пример е оскъпяването на услугите в сектора за доставка на електроенергия за битови и корпоративни потребители от ЕРП; ценообразуването при топлофикациите,; водоснабдителните дружества, големите търговски вериги и т.н. Крайният резултат от подобно „опазаряване“ на публичните услуги е: гарантирани печалби за концесионерите; допълнителни, често непосилни харчове за населението.
В интерес на истината тук трябва да отбележим заслугите на синдикатите. Както писах в блога преди повече от една година, те останаха единственият организиран защитник от неолибералните посегателства срещу публичния сектор. Критикувани за пасивност или закъснели/неефективни реакции при пазарните трансформации на други публични услуги, в случая двете отраслови федерации от КНСБ и КТ „Подкрепа“ спечелиха важна битка, защитавайки интересите на гражданите – потребители. Как успяха? Използвайки целия арсенал от синдикални инструменти за натиск – от публични дебати и социалния отраслови диалог, до откритите протести. В такива случаи се казва: продължавайте в същия дух!
Конфликтът със Закона за концесиите: възможен ли е компромис?
Ако в случая с пощенските услуги за пенсионерите става дума за няколко десетки милиони парични приходи, при концесиите потенциалният ресурс за усвояване се измерва в милиарди левове. Може би това е главната причина, поради която предприетият опит за масова разпродажба на държавни активи попадна в капана на гражданското недоволство и експертния натиск върху парламента.
Историята на конфликта вече е известна – за нея писах в Епицентър.бг, което предизвика оживени коментари (част от тях доста критични) от професионалисти и заинтересовани бизнес структури; както и от потърпевши граждани от непрозрачните и финансово неизгодни за държавата и местните общности концесионни практики. Ще припомня накратко перипетиите, през които преминаха през последните десет месеца приготовленията на вносителите на новия Закон за концесиите и мотивите към него:
-концепцията за проектозакона и първия вариант на този акт бяха възложени на частни адвокатски кантори, след което в законотворческия процес се включи междуведомствена комисия. По варианта, предложен от външни и вътрешни експерти, се проведе една закъсняла и формална публична дискусия. Като изключим прякото участие на АИКБ в изработването на новия нормативен акт, становищата на други организации (сред които са тези на СИБ, Българо-американската търговска камара, браншовите бизнес структури) бяха пренебрегнати от вносителите;
-така се стигна до следващото нарушение на правилата: МС, без да бъде запознат с бележките и препоръките от общественото „обсъждане“, скорострелно одобри проекта и го внесе в НС. Там обаче се получи неочаквана засечка: сезирани от елиминираните експертно-граждански и бизнес структури, две от трите комисии (икономическата и регионалната), бламираха проектозакона. Което е истински прецедент в парламентарната практика мнозинството да прокарва без провали законодателните инициативи на изпълнителната власт
- същото се получи и сега: парламентарното/динамично мнозинството преодоля съпротивата на опозицията и наложи гласуване на първо четене. Тук бяхме свидетели на следващата, доста неприятна изненада: при гласуването проектозаконът беше одобрен с минимално мнозинство от 10 гласа (65 „за“ срещу 60 „против“ или „въздържали се“). При тази крайно ниска активност – 115 депутати, неучаствали в гласуването, реално възникват съмнения за легитимността на взетото решение;
-накрая се стигна до още една формално нарушение на парламентарните процедури: без да се е провел дебат по същество и в конкретика между първо и второ четене, ръководството на парламента реши да отложи окончателното гласуване за есента на т.г. (вероятно за ноември).
Дори и без специален анализ на поведението на гласуващите и негласуващите депутати става ясно, че форсираното приемане на новия Закон за концесиите се провали! Което е един обнадеждаващ резултат в доста неуспешните досега опити да се противодейства на нерегламентирания лобизъм ( вкл. на загърбването на явния конфликт на интереси, демонстрирано от вносителите на проектозакона и предварително наетите „специалисти“ по концесионирането от частния корпоративен сектор, работили поръчково в продължение на месеци). Успехът на акцията , макар и временен/частичен споходи външните граждански и експертните мрежи за натиск; те използваха всички достъпни форми за отмяна и/или преработване на лобисткия законодателен акт – дискусия в социалните мрежи; медийни публикации; специализирани дебати с участието на водещи специалисти по концесионно право и концесионна икономика.
Както се вижда, казусът е сходен с този за пощенските услуги – и в двата случая се касае за политически лобизъм; разработени на сценарии за манипулиране на реакциите на десижънмейкърите; опит за заобикаляне на европейските регулации и т.н. Различията обаче са съществени – докато при пощенските услуги за пенсионерите държавните институции финализираха процедурата и не допуснаха да бъдат повлияни от лобистки групи, окончателното одобряване на придвижения по процедурата проектозакон за Концесиите се отлага!
Защо? Официално и аргументирано обяснение няма. Остава да гадаем дали управляващото мнозинство не се стресна от публичните критики, както и от силната опозиция, на която се натъкна при обсъждането в парламентарните групи и при първото четене в пленарна зала. Дано да е така – да отстъпиш пред аргументирана и конструктивна критика е израз на професионализъм и демократизъм в управлението. Неясни на този етап обаче са и намеренията за изхода от конфликтната ситуация – пълен ремонт на внесения законопроект или окончателното му спиране, което ще наложи Министерски съвет със специално решение да легитимира промените.
Какъв уникален казус, сътворен инцидентно от законотворците! Очерталата се пауза в законодателния процес е удобен повод за провеждане на парламентарно изследване на политическия лобизъм и скритата корупция. По-конкретно, да се установи по групи и поименно кой как е гласувал; защо внезапно част от депутатите промениха позициите си в последния момент; съобразили ли са се народните представители с интересите и очакванията на избралите ги общности; какво означава бойкотът при гласуването, демонстриран от ДПС. Подобни проучвания и анализи се правят редовно и се оповестяват публично в развитите парламентарни демокрации (Великобритания, САЩ, Германия и др.) Време е и у нас този метод да се приложи от политолози, социолози и икономисти.
За сведение на читателите, подобен пилотен проект вече се подготвя. Не е изключено през есента гражданският сектор отново да се намеси в процедурните ходове и за първи път да поиска публичен отчет от народните избраници по един ключов законопроект, засягащ стратегическия интерес от концесионирането на държавните активи и публичните услуги. Междувременно ще очакваме с интерес как парламентаристите ще реагират на официалния одитен доклад на Сметната палата по повод на окончателно потвърдената концесия на канадската фирма „Дънди прешъс“ – ще се възползват ли опонентите на новия закон от ПФ, БСП, АБВ и Атака от критичния анализ на независимата надзорна институция, за да предприемат нова атака срещу калпавия законопроект.
Случи ли се това, българският парламент ще измие срама от лицето, който сътвори с нескопосния опит за политически лобизъм. А управляващото мнозинство и опозицията ще заслужат една голяма похвала.
Какво пък, малко позитивизъм не е излишен в тези мрачни времена на властови противоборства , корупционни сделки и евтина/неизгодна разпродажба на националното богатство.