Как да отиде спокойно на море един министър, когато няма на кого да разчита в повереното му ведомство.
Един най-наивно реши, че може да се откъсне от работната среда и се опъна на шезлонга. Уви, подчинените му веднага пуснаха обществена поръчка за два милиона лева. Не за джипове – за запалки и разни други рекламни джунджурии. Добре, че на плажа хвана уай-фай от близкото барче, та разбра за белята и на пожар угаси идеята на инициативните си колеги. Другият път да мисли, когато ги оставя без надзор. Толкова ли не могат да завъртят няколко любовни триъгълника, а се занимават с глупости в жегите. Не че някой повярва на министъра, че не е бил в течение на въпроса, но какво значение имат съмненията на някой си „някой“. Безнадзорните са виновни и това е.
Като случая с онази женица, дето остави мъжа си без наблюдение и отиде на пазар през нощта. После знаете как го завари.
Неутолимата жажда за пазаруване може и да е фатална. Потребителското общество е сбор от отчуждени индивиди. Вкамениха се сърцата, вледениха се душите. Вече няма как да чуеш от ближния досадното някога „как си“. Не му пука, дори от учтивост не си прави труда да попита. Парадоксално, но само на касите в големите магазини могат да те попитат всичко ли беше наред. И то напълно непознати касиерки. Душици. Една така любезно се поинтересува, че се отплеснах и започнах да й разказвам за детството. Добре, че мъжът зад мен ме блъсна в бъбреците с количката, та ме върна в реалността.
Приятелството пък стана съвсем дефицитно и се скри в тълковните речници. Ако все пак след среща със стар приятел два дни останете на фрешове, значи дружбата ви е проверена и истинска.
Но бъдете нащрек с новите запознанства. Ако малко след ръкостискането нов познат ви каже, „аз съм много точен човек, но имам страхотни проблеми“, бройте до десет и ще ви поиска заем.
Друг опасен израз от непознат, от който трябва да се пазите е следният: „Обичам сериозните хора. За мене мъжката дума е повече от договор. Ако си точен, печелиш ме завинаги…“. Чуете ли това, значи вече ви качват на пързалката.
Избягвайте контакти с хора, които не псуват. Ако имат някакъв проблем, могат да ви натоварят жестоко, тъй като по никакъв начин не си помагат. Виждал съм мъката им в моменти на фрустрация, когато мълчаливо се молят лошото да отмине или обясняват детайлно причините за затрудненията си. А е толкова просто да пропъдиш лошата енергия с три-четири кратки думички. Не съм чел конституцията на западните ни съседи, но нищо чудно всичко това да е залегнало в основния им закон.
Страшно важно е и умението категорично да казваш „не“. Особено ако ви питат стига ли ви почерпката. За нежелателните срещи с въздържатели е говорено много. Освен безсъдържателни, те са и опасни. Смята се, че повече от половината известни психопати в световната история, никога не са вкусвали алкохол.
Дребни хитрости в ерата на отчуждението!
Опасни са и разговорите за политика. Ако случайно нямате политически пристрастия и вземете, че го заявите, никой няма да ви повярва. Ще ви гледат мнително, както само балканските субекти умеят.
„Не на нас тия. Не може да си безпристрастен, трябва да се определиш от кой лагер си, щом ще говориш за политика. Не става така“, това ще чуете.
Най-накрая си изясних защо двата големи мола в морската ни столица са разположени от двете страни на гробищата. Инвеститорите явно са преценили, че опечалените ще лекуват тъгата си с шопинг терапия и са затворили периметъра с лъскави магазини. Мъдро и находчиво.
Все по-често се натрапва усещането, а и независими наблюдатели потвърждават, че светът полудява, а хората оглупяват. Още когато започнаха да въвеждат цветни спомагателни обозначения за по-лесно обяснение на хората, стана ясно, че нещата не вървят на добре. Синя зона, жълт код, червени фенери, бяла роза и пр. закодирани послания, които би трябвало да улесняват възприятието и да пестят от така ценното ни време.
Навремето американският президент Джими Картър констатира: "Превърнахме се в потребителско общество, а направи ли ни това по-щастливи и по-добри?". Как е могъл така да обиди захласнатия по пазаруване електорат. Ще го занимава с глупавите си терзания. Неслучайно популярността му там е ниска. Същото би се случило днес у нас с всеки, който подложи на съмнение свещения статут на „черния петък“ и безжичната връзка с Бог в новите катедрали – моловете.
Малкият ме дърпа да излизаме с топката. Рита му се. Откакто се е родил, все „Лудогорец“ е шампион. На това му се вика ограбено детство…