Едва ли има по-дискутирана тема в горещото ни предизборно лято от екзистенциалните проблеми на ЕС, заливан от бежански и мигрантски вълни с ефект на политическо цунами. Независимо дали дискусиите се случват в партийно политическа, научна, медийна или неангажирана приятелска среда, всичко започва и завършва с „Германия“ и „Ангела Меркел“, пише Аспарух Панов в блога си.
Дори темите „Русия“ и „Турция“ остават на по-заден план…
Така е и през последната седмица, след проведените на 4 септември избори за местен парламент (Ландтаг) в граничещата с Полша източногерманска провинция Мекленбург-Предна Померания. Тя е популярна в политиката като „родната провинция на Ангела Меркел“, а в географията – с равнинността си, като най-високата ѝ точка е „Хелптер Берге“ – 179 метра над морското равнище. Провинцията (с площ 23 191 кв. км и население около 1 600 000 жители) е прочута с крайбрежието и курортите си на Балтийско море, с островите си, най-известните от които са Рюген и Узедом, както и с многото си езера във вътрешността. Столицата на провинцията е Шверин (избирателният район на г-жа Меркел за Бундестага), въпреки че най-големият град е балтийското пристанище Рощок.
Позволих си това по-подробно представяне, защото резултатите от изборите са изключително интересни. От една страна те са характерни за тенденциите в политическото развитие на Германия, а от друга са твърде поучителни за новите страни членки на ЕС и особено за България. Само 4 партии минават 5% бариера, като за пореден път изборите печели Социалдемократическата партия (СДП) с 30,6%. Най-впечатляващ обаче, е резултатът на все по-популярната антисистемна, крайно дясна национал-популистка и евроскептична партия „Алтернатива за Германия“.
В първото си участие на избори за Ландтаг в тази провинция, тя триумфира с 20,8%, измествайки Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел от второто място, който се класира трети с 19,0%, най-ниският му резултат след обединението на Германия. С 13,2% на четвърто място се класира „Левицата“, която традиционно има „носталгично“ високи резултати в провинциите от бившето ГДР. Зелените с 4,8% и либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) с 3% остават извън парламента.
Зам. председателят на „Алтернатива за Германия“, евродепутатката Беатрикс фон Щорх оцени резултата като „страхотен за партията“ и прогнозира, че „може би това е началото на края на канцлерството на Ангела Меркел“. Тя наистина пое отговорността за поражението от Китай, където участваше в срещата на Г-20, но не се отрече от политиката си спрямо бежанците. Позиция, която се смята за все по-ирационална, и която предизвиква изключително остри критики, вече и от коалиционните ѝ партньори на национално ниво – ХСС и СДП.
До скоро в Германия все още нямаше силна крайно дясна национал-популистка партия, каквито има в цяла Западна Европа, повечето от които са представени вече в продължение на години в националните парламенти. Френският Национален фронт, австрийската и холандската партии на свободата, италианската Лига Норд, Партията на напредъка в Норвегия и Датската народна партия са сред най-известните имена, но непрекъснато се появяват и нови дясно-популистки партии, вече и в новите страни членки от Централна и източна Европа. Особено днес, при нестихващата мигрантска и бежанска криза, заплашваща бъдещето на обединена Европа. Повечето политически наблюдатели смятат, че с позиционирането си в дясно от ХДС и ХСС, и с национал-популистките си изяви „Алтернатива за Германия“ е не само логичният кандидат за тази ниша в германската партийна структура, но вече и я запълва много успешно.
Създадена е през февруари 2013 г., като на парламентарните избори същата година постига 4,7% и остава за малко извън Бундестага. Но от европейските избори през май 2014 г. насам, тя постига само успехи и то все по-убедителни. Въпреки сериозната вътрешнопартийна криза през лятото на 2015 г., довела до отцепването на част от партията, тя успя да продължи възходящото си развитие. След последните избори на 4 септември, за които говорим, е представена вече в парламентите на 9 от всичко 16 германски провинции. След 2 седмици, на 18 септември, в германската столица Берлин, която има статут на провинция, също ще се проведат избори за местен парламент. Предизборните прогнози за партията са отново за много добри резултати около 15%.
В Германия, за разлика от България, върховенството на закона не се заобикаля и се прилага по един и същи начин за всички граждани. Правилата на правовата държава не могат да бъдат подменяни и използването от съдебните органи на двойни стандарти е абсолютно немислимо. Въпреки това обаче, много от дясно ориентираните избиратели очевидно не приемат компромисите, които християндемократите са принудени да допускат в коалиционните правителства със социалдемократите, в които участват, както в Бундестага, така и на ниво федерални провинции. Според различни експертно политически оценки, след изборите в Мекленбург-предна Померания, е крайно време ХДС да осъзнае, че вече не е в състояние да печели гласовете на по-консервативните избиратели в дясното политическо пространство.
Така че появата на „Алтернатива за Германия“ съвсем не е случайна. Нейните все по-сериозни успехи, само 3 години след нейното създаване, се дължат на безспорното ѝ умение да акумулира и направо да засмуква гласовете на политическото недоволство. Независимо дали то е насочено срещу еврото или еврозоната, срещу Исляма, бежанската, социалната или икономическата политика и срещу какво ли още не. Разбира се, има и проблеми. Макар и да разполага със сериозен експертен икономически потенциал и въпреки че е представена в парламентите на 9 провинции, партията е далеч от властта, тъй като никой, нито от ляво, нито от дясно не иска да се коалира с нея. Но това едва ли ще продължи дълго.
До парламентарните избори има само една година, а вероятността „Алтернатива за Германия“ да бъде представена в следващия Бундестаг нараства с всеки изминат ден. Нещо повече, шумният (и то не само в Германия) отзвук от изборните резултати в Шверин недвусмислено показва, че макар и неформално предизборната кампания за Бундестага вече е започнала. И то не поради желанието на партиите от статуквото, а поради нарастващия натиск от страна на гражданското общество, което неслучайно търси форми на изява в протестни движения като „Пегида“ и ново политическо представителство чрез партия като „Алтернатива за Германия“.
Коментираните до тук нови „националистически“ тенденции в германския политически пейзаж ще имат значение и за политическите процеси и в България и то още на предстоящите президентски избори. Нашата страна не само граничи с Турция и е на пътя на мигрантския и бежански поток, но (би трябвало да) играе стратегическа роля в региона като източна граница на ЕС и НАТО. Още повече, че от 1 януари 2018 г. предстои страната ни да поеме ротационното председателство на ЕС.
Високият резултат на „Алтернатива за Германия“ в Мекленбург-Предна Померания се оценява като победа „от нищото“ в буквалния смисъл на думата. За пореден път тя показва, че за стабилно представяне в критична ситуация и за високи изборни резултати не винаги има нужда от мощни партийни структури в цялата страна, с каквито разполага ХДС или ГЕРБ в България. В Мекленбург-Предна Померания партията има не повече от 500 членове, докато на ХДС са десет пъти повече. И нещо друго от голямо значение – в провинцията на практика няма бежански поток. Ако изобщо има някакви мигранти, то те са добре интегрирани, като повечето от тях са европейци – поляци, руснаци и украинци.
Едва ли бих гласувал за една национал-популистка партия, но следейки германския политическия живот, особено в провинциите от бившето ГДР, не мога да не призная, че въпреки популистките клишета, които използва, „Алтернатива за Германия“ успява невероятно успешно да атакува конформизма на партиите на статуквото, които винаги са готови да се договорят за „големи коалиции“. Коалиции, противоречащи по принцип на ценностните различия на отделните партии, но осигуряващи спокойствие и стабилност на властта през поредния управленски мандат.
Българските партии на статуквото ГЕРБ, ДПС и БСП са далеч от сключването на официална „голяма коалиция“ от германски тип, но това не им пречи да се договарят „под масата“, когато става дума за манипулативно насажданите илюзии, наречени „реформаторска политика“. А това е още по-непоносимо. Да не говорим за политиката на останалите „гласовити“ партийки, обединени в помпозни „фронтове“, „блокове“, „центрове“ и „алтернативи“ (не за Германия, разбира се), щъкащи около четирипроцентовата бариера за влизане и излизане от парламента. Най-точното определение за тях е формулирано още от големия Атанас Славов (1930 – 2010): „Неустоими мравки, действащи в хор около огризките на лъвската вечеря“.
И тук идва най-важният въпрос, кои от десетките кандидат-президентски двойки ще успеят да напипат и овладеят пулса на протестния вот, откъдето и да идва той. Особено в днешното „болно“ време, когато дълбоката криза на ЕС поставя под съмнение бъдещето на европейската интеграция. Но темите, формиращи общественото недоволство далеч не са свързани единствено с външната ни политика и с проблемите около потоците от мигранти и бежанци. Търпението и толерантността на избирателите се изчерпва все по-бързо и от сблъсъка с нерешени от години въпроси в съдебната система, образованието и науката, социалната политика и къде ли още не, от огромните дефицити по отношение на върховенството на закона, политическата и институционална култура и не на последно място поради плачевното състояние на свободата и независимостта на медиите.
Без съмнение, нито кандидати-президентите, нито избраният президент могат да решат натрупаните проблеми. И никой не очаква това от тях. Но важното в тази предизборна кампания, която неформално вече започна, е по какъв начин ще бъде проведен публичният дебат за „свършеното и несвършеното“, как ще бъде направен изборът на послания и кои ще бъдат подходящите за тях целеви групи, които във всеки случай трябва да бъдат търсени и далеч извън ограничените рамки на една политическа партия.
И точно тук правилният прочит на стремителния възход на „Алтернатива за Германия“ може да бъде много полезен. Особено, когато трябва да бъдат мобилизирани националистически ориентираните избиратели или недоволните от политическата недостатъчност за извършване на реални реформи от „плаващите“ законодателни мнозинства. Най-големи шансове в този дух за достигане до втори тур има двойката Красимир Каракачанов и Явор Нотев. Те имат потенциала и капацитета не само да яхнат патриотичната антимигрантска вълна, доминираща дневния ред на обществото, но и да акумулират както националистическия вот, така и голяма част от недоволството от своеволията на местната власт.
Когато търсим поуките за България от промените в германския политически пейзаж, не можем да пропуснем общото в политическия стил на Ангела Меркел и Бойко Борисов. И двамата са изключително успешни политици, най-влиятелните за своите страни (поне по броя на изборите, които са спечелили), но и двамата през последната година като че ли загубиха чувството си за мярка и политическия си усет. Решението на Ангела Меркел да отвори германските граници за хиляди бежанци и цитираното многократно нейно обещание „ще се справим“ има негативен отзвук не само в Германия, но и в цяла Европа, дори и извън нея. На карта бе поставено не само личното политическо бъдеще на г-жа Меркел, но и на ръководения от нея ХДС.
За скромния и провинциален български мащаб, политическият гаф на годината за Бойко Борисов бе демонстративно наложеното от него скриване от обществото на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ до датата 2 октомври. Разбира се, това решение в никакъв случай не е незаконно, може и да е стратегически оправдано, но в същността си е дълбоко политически неморално. А точно моралът е съвкупността от норми, които би трябвало да регулират основополагащите взаимоотношения между политици и избиратели на базата на разбиранията за справедливо и несправедливо, допустимо и недопустимо.
От каквато и гледна точка да се разглежда това решение, то неминуемо ще доведе до загуба на общи позиции и надежди в дясното пространство и до оттегляне на значителен брой безпартийни дясно ориентирани избиратели. Надявам се все пак, въпреки този „среден пръст“, показан от Борисов на избирателите, да не осъмнем след изборите с някой „втори Гоцэ Първанов“. Но тук дори и „Алтернатива за Германия“ не би могла да ни помогне. Тя може да е евроскептична и национал-популистка партия, но все пак действа в нормална правова държава…
Статията е на Аспарух Панов и е публикувана в неговия блог - panov-blog.com