Анализът е на Марк Ленърд за „Project Syndicate“.
Марк Ленърд е британски политолог, директор на Европейския съвет за международни отношения.
Най-страшните периоди в историята на човечеството често са били интерегнуми – моментите между смъртта на един владетел и избирането на нов. Разрушение, войни и дори болести могат да запълнят вакуума, когато – по думите на Антонио Грамши - „старият е починал и новият не може да се роди“. Разместването и объркването на 2016 година със сигурност са симптоми за нов интерегнум.
След края на Студената война светът бе удържан от нов конфликт благодарение на наложения законодателен ред, вдъхновен от Европа, и сигурност, режисирана от САЩ. Сега, обаче, и двете се тресат и все още не са се появили кандидати, които да ги заменят. За разлика от 1989 година това не е криза на определена система. Различни страни като Бразилия, Китай, Русия и Турция са под засилен политически и икономически натиск.
Дори кошмарът – Доналд Тръмп президент – да бъде избегнат, Съединените американски щати вече не са полицаят в световен мащаб. Сили като Русия, Иран и Китай сондират US реакцията в региони като Сирия, Украйна и Южнокитайско море. Техните съюзници като Турция, Саудитска Арабия, Полша и Япония пък накланят външната си политика към независимост и намаляване на предишната тежест на Вашингтон.
В същото време намаляващата сплотеност в Европейския съюз е в ущърб на неговия морален авторитет на световната политическа сцена. Много от световните институции, които отразяват нормите и ценностите на ЕС – като Световната търговска организация, Международния наказателен съд и Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – са блокирани.
В регионален план трите направления на европейския ред са разнищени: САЩ се стреми да намали инвестициите си в НАТО, ЕС не е склонна към разширяване, а хаосът в Близкия изток и Украйна прави за посмешище европейските политики за съседство. Възходът и сближаването на нелибералните сили в Русия и Турция означава, че ЕС повече не е единственият полюс в региона, който привлича към себе си.
Още по-лошо – интеграцията в ЕС е отишла на заден план, като много страни искат да изолират себе си от външния свят, а не се опитват да изнесат навън своите общи ценности. В резултат на това най-големите заплахи за свободната търговия и отворените общества идват от местни посоки, а не от външни врагове. Дори в Германия, която дълго време изглеждаше имунизирана срещу такъв натиск, вътрешният министър заговори за забрана на бурките (политика, която ще засегне 300 души), докато вицеканцлерът обяви смъртта на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ още преди тялото да е изстинало.
Европейският съюз е доказал през последните десетилетия, че може да бъде мотор за глобализация – събарянето на бариери между хора и нации е пример за това. Но днешното оцеляване на блока зависи от способността му да защити своите граждани от силите, които е наложила. Поддържането на четирите свободи в сърцето на европейския проект – свободното движение на хора, храни, капитали и услуги в рамките на Европа – ще бъдат възможни само ако правителствата в ЕС са способни да защитят най-уязвимите. Това означава да се засили защитата на външните граници на блока, да се компенсират вътрешните загуби от миграцията и свободната търговия, както и да се успокоят страховете от тероризъм.
Европейският съюз трябва да прави разлика между съществените проблеми и периферните такива. Имайки предвид несигурността на Европа и света, търговските преговори изглеждат безсмислени. Още по-лошо, това налива масло в огъня на евроскептицизма. В същото време за отношенията с Русия и Турция европейските страни трябва да се обединят около политика, която отразява интересите на блока. Много по-голяма гъвкавост е необходима и в други области, включително правилата на еврозоната и ангажимента за разпределение на бежанци.
В допълнение ЕС трябва да преосмисли целите си по отношение на съседството, за да предотврати алианс между Русия и Турция. Въпреки че някои балкански страни са извън блока и ще останат там още дълго време, те са в европейското пространство за сигурност, и европейците трябва да са подготвени за военна намеса, ако напрежението ескалира. Лидерите на ЕС трябва да създадат и политическа и социална стабилност, както и да предотвратят радикализацията в Босна и Херцеговина и Косово. За Грузия, Украйна и Молдова, целта трябва да е насърчаване на стабилни и предвидими правителства. За следващите няколко години ЕС трябва да ги разглежда като независими буферни страни, а не като страни-членки в изчакване. Особено важно е да не се начертава червени линии, които общността не е готова да защити.
В проблемния Близък изток ЕС не може да се надява да бъде централен актьор. Но страните от ЕС не могат да се защитят от нестабилността, ако са само наблюдатели. В Сирия и Либия блокът трябва да играе съгласувана роля с регионалните сили – както и с Русия и САЩ – за да насърчи политически процес, който да намали насилието, бежанския поток, както и да осигури хуманитарна помощ.
Едно от основните предизвикателства пред ЕС е да постигне успех в една отбранителна епоха. По време на разцвета на разширяващия се блок целта бе да се задълбочи интеграцията и да се разшири обсега й на Стария континент. Сега успех е предотвратяването на страни да напуснат ЕС.
Историята е циклична. Интерегнумът в крайна сметка ще свърши и ще се роди нов ред. Сигурно е, че оцелелите и наследниците на стария ред ще напишат правилата на новия. Целта на ЕС, постижима с гъвкавост и кураж, трябва да е следваната – да остане изпълним проект и да бъде един от авторите на новия ред.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.