Кремъл плаши с война от ТВ екран ЕС, Армения и Средна Азия

Олег ПОСТЕРНАК

Близкият до Кремъл руски телевизионен пропагандист и биограф на президента Владимир Путин, Владимир Соловьов, преди седмица призова руските власти да помогнат на американския държавен глава Доналд Тръмп да превземе Гренландия. Скандалният телевизионен водещ, давайки за пример американската операция срещу диктатора Николас Мадуро във Венецуела, също така предложи на администрацията на Путин да започне т. нар. “специална военна операция” (“СВО”) в бившите съветски републики, а именно - в Армения и в Централна Азия.

От Гренландия до Кавказ: руската пропаганда подготвя нови зони на конфликт?

В медийното пространство Соловьов често се възприема като един от ключовите канали за транслиране на официалната позиция на путиновия режим с цел тестване и подготвяне на общественото мнение. В медиите пропагандистът често е наричан „Рупора на Кремъл“. Цитирайки изявленията за Гренландия, американското издание на британския вестник The Daily Express дори го определя като „съюзник на Путин“.

За пропагандиста Гренландия е територия на конфронтация с ЕС и зона на руско-американско влияние. „За нас е изключително изгодно, ако това се превърне във война с Европа. И ние ще бъдем готови да помогнем на Тръмп да освободи Гренландия от това чуждо влияние. Защо не?“, заяви ТВ водещият на 11 януари 2026 г.

В друго свое предаване Соловьов напомни за „необходимостта от разширяване” на зоната на руско военно нахлуване в постсъветските държави: „Да плюем на международното право, на международния ред”. Ако за националната ни сигурност бе необходимо да започнем СВО в Украйна, защо, изхождайки от същите съображения, да не можем да започнем СВО и в други точки на зоната ни на влияние“, пита зрителите си Соловьов.

Соловьов говори, Кремъл действа?

От началото на пълномащабната военна агресия срещу Украйна през февруари 2022 г. Соловьов редовно заплашва Европа и е призовава Москва към радикални действия. Кремълският агитатор отличава с крайни призиви към агресия. Така например през юни 2025 г. той поиска от Кремъл използване на ядрено оръжие срещу Полша, а два месеца по-късно предложи да се унищожи Норвегия: „Те всички готови ли са готови да умрат? Не са много, ще стане бързо - никой дори няма и да разбере, че норвежците са изчезнали“.

През октомври пропагандистът стигна още по-далеч, като призова за започване на пълномащабна война с ЕС. Първите цели на „възмездния удар“ трябвало да бъдат Брюксел, Берлин и Париж, както и предприятията, произвеждащи военна техника за Украйна.

През януари риториката на Соловьов, според която Армения и Централна Азия “остават зони на влияние” на Москва и Кремъл може да започне там „СВО“, бе осъдена от властите в Ереван и коментирана от политици в редица централноазиатски държави – Киргизстан, Казахстан и Узбекистан.

Въпреки че на 15 януари 2026 г. т.нар. Министерство на външните работи на Руската федерация се дистанцира от изявленията на ТВ водещия, призоваващи към военна агресия срещу Европа, Кавказ и Централна Азия, определяйки ги като „частно мнение“, историческият опит показва, че подобна риторика е част от външнополитическата традиция на Москва.

Имперската реторика на Кремъл: от Петър I до Путин

Още от XVIII в., от епохата на първия си император Петър I (1672-1725), Русия последователно разглежда разширяването на влиянието си в съседните региони като на държавната си политика, възприемайки ги в логиката на сфери на интереси и стратегически контрол. Загубата на влияние в подобни зони често е интерпретирана като заплаха за сигурността, изискваща твърд отговор. Особено чувствителен за Москва в продължение на векове остава Южният Кавказ, включително територията на днешна Република Армения.

Руската империя, а по-късно и Съветският съюз (СССР), имат ключовата роля във формирането на административните граници, демографските процеси и политическата архитектура на съвременна Армения. В този процес Русия съзнателно води политика, довела до унищожаването и изтласкването на тюркската цивилизация от земи, които са били историческата им родина. Днес именно тази територия е основата на арменската държавност.

Откъм историческите факти, най-подробно и последователно политиката на Москва в Кавказ е анализирана в книгата на украински автор, публикувал изследването си под псевдонима Kuzari: „Изчезналата цивилизация – незабелязаната катастрофа“. В нея поетапно е показано как целенасочените и пресметнати действия на Москва трансформират региона н Южен Кавказ с цел изтласкване на тюркското население от земи, които са били историческата му родина.

„Петър Велики е архитектът на грандиозен проект за промяна на етнодемографската карта на Южния Кавказ чрез масово и системно преселване на арменци от съседни райони на Персия и Турция. Следващите руски царе и съветски вождове, особено Йосиф Сталин, усърдно реализират този петровски замисъл, разширявайки го и адаптирайки го към променящите се реалности“, пише в един от разделите на книгата.

Според автора изводите и тезите в историческото му изследване се основават на обширна доказателствена база от около 2000 източника. С цел запазване на обективността принципно не са използвани азербайджански и турски източници.

Защо военните заплахи не са просто „частно мнение“

Особено място сред използваните материали заемат мемоарите на видни дейци на арменското национално движение от края на XIX и първите десетилетия на XX век. Значителен обем информация е почерпен от трудовете на арменски очевидци на разглежданите събития, от произведения на арменски писатели и от изследвания на утвърдени арменски историци.

Друг важен корпус от източници са руските летописи, трудове на европейски мисионери и пътешественици, документи и спомени на френски, руски и съветски чиновници, държавни и политически дейци.

При подготовката на книгата са проведени интервюта с близо петдесет от последните представители на ериванско-зангезурската тюркска цивилизация. Всички интервюта са заснети на видео през 2024–2025 г. в Азербайджан, Грузия и Турция. Част от интервюираните вече не са сред живите към момента на публикуването на изданието.

Книгата и представената в нея доказателствена база още веднъж потвърждават, че думите на путиновия пропагандист Владимир Соловьов не могат да бъдат сведени до „лично мнение“. Те се вписват в реалната държавна практика и свидетелстват за агресивния имперски характер на политическия курс на Русия през вековете.

---------------------------

Авторът е украински политолог, член на Асоциацията на професионалните политически консултанти на Украйна