Анализът е от Гордън Браун за Project Syndicate.
Гордън Браун, бивш министър-председател и министър на финансите на Обединеното кралство, е специален пратеник за глобално образование и председател на Международната комисия за финансиране глобално образование към ООН
В своя роман от 1952 г. „Невидимият човек“ покойният Ралф Елисън много добре описва американските чернокожи като мълчаливи, многострадални и напълно незабелязани в сравнение с бялото мнозинство в страната. През 2016 г. има нова — и глобална — невидима класа: 260 милиона момчета и момичета, които в момента нямат достъп до основно образование.
Днешните невидими жертви са децата бежанци, натъпкани в палатки, бараки и колиби, които никога няма да се насладят на първия си ден в училище; това са милиони деца на възраст между 9 и 12 години, осъдени на детски труд, и милиони млади момичета, които са задължени да се омъжат в ранна детска възраст и на които е отказано образование заради техния пол. Борбата за граждански права на нашето време е свързана именно с осигуряването на по-добро бъдеще за тези деца.
Децата, които не ходят на училище са изгубени поради неспособността ни да инвестираме в образованието. Но съществуват още 600 милиона момчета и момичета, които посещават училище, но не учат. В страните с ниски и средни доходи половината от всички деца в начална училищна възраст не получават основни езикови и математически умения.
Като цяло 900 милиона от 1,4 милиарда деца по света достигат зряла възраст необразовани или полуобразовани. Според доклад на Международната комисия за образование към ЮНЕСКО, относно финансирането на възможностите за глобално образование, на която аз съм председател, членовете на това пренебрегнато мнозинство нямат уменията, които ще са им необходими, за да постигнат успех в бързо променящия се глобален пазар на труда.
Във взаимосвързания свят на бъдещето децата ще трябва да бъдат учени на информационни технологии и компютърни умения, ако искат да си намерят добре платена работа. Въпреки това в страните с ниски доходи, където технологията е най-необходима за подобряване на образователните услуги и растеж, само 10% от учениците посещават училища с достъп до интернет.
За да бъдат запълнени тези образователни пропуски, стандартната практика най-вероятно няма да бъдат достатъчни. В действителност през 2030 г. — годината, в която ООН очаква да е осигурило всеобщо и качествено образование по цял свят — 1,5 милиарда възрастни ще са завършили само начално училище. Още по-лошо, половината млади хора по света ще работят без разпознаваема квалификация, след като вероятно дълго време са били безработни.
Ние пропиляваме най-ценния неизползван ресурс, който имаме — децата. Освен това, с действията си подготвяме сцената за един от сценариите за деня на Страшния съд, тъй като едно цяло поколение от необразовани, отчуждени млади хора ще бъде лесна плячка за екстремисти и терористични организации.
За щастие не е тайна как да подобрим образователните резултати: най-добрите училища наемат специализирани и компетентни преподаватели и администратори и преподават по учебни програми, свързани с бъдещите нужди на децата. Освен това интернет дава възможност на най-бедните деца в най-отдалечените райони да получат достъп до най-добрите библиотеки и учители в света. Чрез система за одит и отчет ние можем да направим бъдещи инвестиции в зависимост от резултатите и да превърнем всяка класна стая в образователен център за всяко дете.
Към тази цел Комисията за образование — която включва правителствени лидери, изявени личности от академичните среди, бизнеса и икономиката — публикува пътна карта и предложения за бюджет за предоставяне на универсално, висококачествено основното и средното образование. Нашите доказателства показват, че ако развиващите се страни могат да приемат вътрешни реформи, които да съответстват на резултатите от последните успехи, както направи например Виетнам, те ще могат да дадат образование за всички до 2030 г.
За да успее нашата програма, ще е необходима глобална инвестиция в образованието, която да повиши за постоянно сегашните 1.2 трилиона долара на 3 трилиона долара до 2030 г. Страните с ниски и средни доходи пък ще трябва да модернизират своите образователни сектори чрез увеличаване на вътрешните си инвестиции на 5,8% от националните разходи, 1,8% над сегашната средна стойност.
Ако страните са готови да приемат това ниво на ангажираност, те няма да се провалят в опита си да предоставят образование за всички заради липса на финансиране. За да се гарантира, че парите са налице, образователната комисия предлага реформиране на сегашната глобална рамка за финансиране на образованието, както и въвеждането на международни банки за общо развитие, за да се даде приоритет на образованието.
Образованието е най-рентабилната инвестиция, която можем да направим, така че нуждата от увеличение на финансирането не може да бъде по-ясна. Целта на Комисията за образование е да превърне днешните и утрешни деца в "учещо поколение." Ако успеем, това ще доведе до около 70% увеличение на БВП на страните с ниски доходи до 2015 г.
От друга страна, ако светът реши да бездейства, ние прогнозираме, че липсата на действия би струвала на световния БВП 1 800 000 000 000 долара до 2050 г., а тежестта на тази цена ще падне върху страните с ниски доходи, където 25% от населението все още ще живее в крайна бедност. Това ще е измеримата цена, която ще трябва да платим за дето сме игнорирали невидимото поколение от млади хора. Ще трябва да платим цена и по отношение на пропуснатите възможности и опустошените, отчуждени животи, но тази цена е трудно да бъде определена.