„Демокрацията е най-лошата форма на управление, след онези, които вече са били изпробвани!” , мъдро заключи британската легенда Уинстън Чърчил преди около 70 години и се оказа прав. Въпросната демокрация винаги ще си остане спорно понятие с безкрайните „за” и „против”, но дори подобен океан от мнения си има своите постоянни величини. Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците например възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива за референдум по определен въпрос.
Следва малко теория. Референдумът (или плебисцит) е пряк вот, при който цялото население на държава, което има право да гласува, трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. В това число влизат нова конституция, промяна в нея или конкретно политическо решение. Референдумът може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен и вариантен.
Няколко десетилетия след Чърчил неговите сънародници отново направиха модерна думата „референдум”. На 23 юни поданиците на Нейно величество инициираха, организираха и проведоха един от най-емблематичните референдуми в историята. В резултат на вота Великобритания по всичко изглежда ще напусне ЕС.
Един от основните двигатели на Брекзит - Найджъл Фараж - бивш лидер на британската Партия на независимостта
Този стар, но все така жизнен дух пак броди из Европа. От Обединеното кралство през Турция, Каталуния, Република Сръбска в Босна, а само преди пет дни и в Унгария.
След шока около Брекзит и пред реалната заплаха от безкрайна поредица от референдуми на Стария континент, на които ще се оспорват ключови ценности на обединена Европа, определено можем да кажем, че предстоят интересни времена.
След неуспешния опит за преврат на 15 юли дори Турция изяви желание да се включи. Готовността на Анкара да постави въпроса за смъртното наказание на референдум е само един от възможните примери, които проблематизират темата.
Все повече хора поглеждат към Централна Европа. Какво ще отговори Швейцария – родината на пряката демокрация, на всички опасения, че страстта по референдумите може да унищожи човешките права и плурализма. Всъщност повечето от европейските конституции, в които присъства терминът „референдум”, не разкриват неговото съдържание. В това число влизат Гърция, Ирландия, Италия, Молдова, Полша, Словакия, Словения, Франция, Хърватия и Албания.
Жени в народни носии гласуват в Будапеща на референдума относно задължителните квоти за прием на бежанци в страните членки на ЕС
В други национални конституции се използва изразът „всенародно гласуване” (Австрия, Беларус, Лихтенщайн, Люксембург, Унгария и Литва). Наред с това в отделните конституции се срещат и други термини – „съвещателен референдум” (Финландия и Швеция), национално допитване (Австрия и Германия) , задължителен и факултативен (Швейцария).
Съвещателният референдум е характерен за скандинавските страни, а също и задължителният. Решение, взето на подобен вот, не става задължително за действащото правителство, но има огромна морална стойност, защото показва преобладаващата воля на електората.
Референдумът (евентуален), след който Европа вече няма да бъде същата - Каталуния гласува дали да се отдели от Испания
Националното допитване също представлява форма на изучаване на общественото мнение, но понякога може да има задължителен характер. Например съгласно конституцията на Германия в страната има два вида гласуване: референдум със задължителен характер и народно допитване, което си е консултативен референдум, но понякога с определени правни последствия.
Общонационалният референдум определено е най-разпространената форма на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др.
Кои са най-важните национални гласувания в Европа от началото на новия век? Литва – референдум срещу затварянето на АЕЦ „Игналина” (2008 г.); Полша – присъединяването към ЕС (2004 г.); Франция – промяна на конституцията, по отношение мандата на президента от 7 на 5 години (2000 г.); Дания – приемането на еврото (2000 г.) и за финал едно от най-коментираните събития през 2016 г. - юнският референдум в Обединеното кралство за Брекзит.
На ред е България.