Анализ на Ашока Моди за Project Syndicate.
Ашока Моди е гостуващ професор по международна икономическа политика в училището за публични и международни въпроси „Удроу Уилсън“ към Принстънския университет. Оглавявал е мисии на МВФ в Германия и Ирландия.
През следващата година в Германия ще се проведат нови избори и новият Бундестаг ще избере следващия канцлер на страната. Дали Ангела Меркел ще запази своя пост? Към момента ситуацията не изглежда добре за нея или Християндемократическия съюз. Ясно е едно: германският канцлер вече няма да бъде фактическият канцлер и на Европа.
Това дълбоко ще промени начина на работа на Европа – до някаква степен към по-добро. Промяната обаче може да бъде тежка.
Не беше неизбежно германският канцлер да отстоява толкова много власт в ЕС. Това постигна бившият канцлер Хелмут Кол. След като наблюдава обединението на Германия, той се насочи към обединението и на Европа, което разглеждаше като своя историческа задача. Той поведе Европа от Маастрихтското споразумение през 1991 г. до решението за въвеждането на еврото през 1998 г
През тези години концепцията за единна европейска валута можеше да умре много пъти. Бившият сътрудник на Кол – Хелмут Шойбле, който сега е министър на финансите, през 1994 г. заяви, че само пет страни са готови да приемат единната валута. Сред тях не беше Италия. Кол обаче избърза, настоявайки за включването на Италия.
Наследникът на Кол - Герхард Шрьодер избра по- различен подход. Без наличието на спомени от Втората световна война, като все по-голям дял от германците в момента, той смята, че страната му може да се справя сама, без непрекъснато да потвърждава връзките си с Европа.
Той активно защитаваше националните интереси на Германия. Той се сблъска с Европейската централна банка, когато тя държеше лихвените проценти високи.
Неговото правителство победи фискалните правила на Европа, а той определи тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди като „глупав“. Германската икономика беше стигнала до ръба на спирането, а по-строги икономии щяха да причинят дълготрайна щета. Шрьодер почти посече правилата на ЕС в областта на корпоративното поглъщане, за да защити Volkswagen. Единственият му жест към Европа беше да влее Гърция в еврозоната.
Когато започна своя мандат през 2005 г., изглеждаше че Меркел прилича на Шрьодер повече, от колкото на Кол. По-млада и израснала в Източна Германия, тя беше дори още по-малко свързана с важността за „следвоенна Европа“. Не виждайки смисъл постоянно да представя своите проевропейски пълномощия, тя искаше да служи само като германски канцлер.
Първо това работеше добре. Европейската икономика, в това число и германската, беше яхнала гигантския финансов балон. Докато почти всички страни заобикаляха фискалните правила, европейците смятаха, че еврото се подхранва от икономическия растеж и това ще доведе до икономически съюз. По-просто казано, Европа тогава не се нуждаеше от канцлер.
Всичко това се промени с глобалната икономическа криза през 2008 г. , която разкри слабостите в структурата на паричния съюз. На върха на международните икономически неволи, Европа се изправи пред потенциалния банкрут на Гърция. През 2010 г. стана ясно, че гръцката криза няма да се реши и постепенно Меркел започна да поема отговорност.
Тя действаше въз основа на идеята, че еврото е „машина от ада“ - едно бреме за нея и страната й. Когато важното решение за управление на кризи трябваше да се вземе обаче, всички погледи се обърнаха към нея.
Меркел действаше като европейски канцлер, но винаги с фокус върху интересите на своята страна. Тя разбра, че германската общност няма да търпи, нейните данъци да се харчат за Европа. Разходите за Гърция докосваха сериозен нерв. Така, че Меркел направи абсолютния минимум. Даде достатъчно, за да се предотврати срив, но не достатъчно, за да се сложи край на гръцката криза или по-широката криза с еврото. В резултат на това кризата продължава да се развива и да приема нови форми, включително и най-опасната, която засяга банковия сектор в Италия.
През 2011 г. Меркел моделира смяната на избраните правителства от технократи в Италия и Гърция. Никой не беше щастлив, като протестните групи набираха скорост навсякъде, включително и в самата Германия. Антиевропейската „Алтернатива за Германия“ се появи през 2013 г.
Меркел зае принципна позицията по кризата с бежанците и Германия прие над 1 млн. души. Тя направи това обаче, без да се консултира с европейските партньори или собствените си граждани. Скоро тя беше наказана у дома. Нейната партия претърпя унизителни загуби на последните избори, а „Алтернатива за Германия“ отбелязва напредък.
За сега Меркел запазва ролята си на фактически европейски канцлер, просто защото няма алтернатива. Италианският премиер Матео Ренци все още търси Меркел когато иска „гъвкавост“ на бюджетните правила. Първото официално международно пътуване на новия британски премиер Тереза Мей беше именно в Берлин.
И Германия и Европа обаче вече се промениха. Последните печалби на „Алтернатива за Германия“ произлязоха от ксенофобските настроения. Дори и Меркел да запази поста си на канцлер след изборите догодина, тя ще има значително по-малка подкрепа. В същото време европейската икономика остава вехнеща, а италианският фронт заплашва да изпрати шокови вълни в цяла Европа. Доверието към европейските институции се разсейва. Търговските връзки между европейските страни са ерозирали, като износителите опитват да ориентират по-бързо пазарите си към САЩ и Азия.
Следващият канцлер на Германия, който и да е той, няма да има германският гръб, нито европейската приемственост, за да бъде и европейски канцлер. Първата жертва може да бъде Гърция, която вместо облекчаването на дълга, което Меркел можеше да осигури, може да се наложи най-накрая да излезе от еврозоната, повеждайки ЕС в неизвестна посока.
Последствията може и да не бъдат толкова лоши. С никого на чело, „глупавите“ фискални правила по-лесно ще бъдат пренебрегвани. Подобно разширяване на национални суверенитет може да бъде позитивно, ако се стигне до това, което професорът от Харвард Лари Съмърс нарича „отговорен национализъм“.
Европейските правителства ще трябва да служат на своите граждани, без да се съобразяват с абстрактните европейски идеали. Един нов германски европейски канцлер само ще продължи разкъсването на Европа.
Превод: Росен Стойчев
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.