Анализът е на Славомир Сераковски за Project Syndicate.
Славомир Сераковски е основател на движението "Политическа критика" и директор на Института по съвременни науки във Варшава.
Правилото на икономическия либерализъм в Запада води до смъртта на политическия либерализъм. Все по-голям брой ключови страни не провеждат избори, а референдуми, базирани върху либерална демокрация , референдуми, от гласовете на онези, които губят именно от либералната демокрация. Избирането на Доналд Тръмп за президент в Съединените щати е наказание за институциите, пренебрегнали исканията на протестите от 2011 г. „Окупирай Уол Стрийт“.
Следващото предизвикателство ще е в Италия, където на 4 декември конституционният референдум може да реши съдбата на местния министър-председател Матео Ренци. Този вот ще бъде една своеобразна прелюдия към президентските избори във Франция през пролетта, където евентуална победа на крайнодясната представителка на Националния фронт Марин льо Пен почти сигурно ще означава колапс на Европейския съюз, ако не на целия геополитически Запад.
По какъвто и начин да се развият тези гласувания, „Брекзит“ и Тръмп доказват, че либералната демокрация е престанала да бъде канона на западната политика. А това има много по-мащабни последици. Източна Европа никога не е имала изгода, когато са се сменяли политическите възгледи на Запада.
Тръмп не е просто намусено дете, което си играе с ядрени кибритени клечки. Той е опасно амбициозен, а предложенията му за външната политика могат да разклатят жизненоважни съюзи и да дестабилизират световния ред. Разбира се, никой не знае дали Тръмп ще спази направените по време на кампанията обещания, дори той самият. Но разковничето е именно в това – непредвидимата политика е лоша за глобалната геополитика. Независимостта и демокрацията на Полша и останалите източноевропейски страни се градят на настоящото статукво в световен мащаб и това може да е въпрос на живот и смърт.
Тръмп е прав за едно нещо: Америка не може да си позволи да рекламира демокрацията в другите държави. САЩ не може да бъде полиция за човешки права или да определя хода на либералната демокрация отвъд границите си. Ако всичките парите, които Америка инвестира в редица намеси по света бяха вложени във вътрешния ѝ просперитет, кандидатурата на Тръмп никога нямаше да набере подобна популярност.
Вместо това, десетилетия наред американците бяха бомбардирани с доклади за стагнация на заплатите, за намаляване на доходите на домакинствата, както и за нарастващо неравенство – и всичко това, докато слушаха, че войната в Ирак им струва 3 трилиона долара. Тръмп се яви като забавено възмездие.
За Тръмп няма разлика между термина изолационизъм и обещанието „Да направим Америка велика отново“. САЩ ще са по-добре, когато не говорят от името на глобалния интерес, а от това на своя собствен и ако спрат да пробутват демокрацията по света. В такъв случай страната ще сподели повече интереси с Русия и Китай, но на масата ще е най-силният играч, концентриран върху собственото си развитие. Не звучи ли разумно? Изолационизмът е равен на просперитет.
Дори ако подобна логика претърпи провал и управлението на Тръмп причини рецесия, САЩ ще може да си го позволи по същия начин, по който Великобритания си позволи „Брекзит“. Америка ще преодолее финансовите загуби и дори ще остане невредима. Не е случаен фактът, че нервните инвеститори тичат към долара, въпреки че това, което ги раздразни бе именно избирането на Тръмп.
Геополитически, САЩ и Обединеното кралство са островни държави, въоръжени с ядрени оръжия. Техният език се използва навсякъде. Каквото и да прави Тръмп, САЩ ще си остане най-големият производител на нови технологии, енергетика, масова култура, ще има най-много нобелови лауреати, най-добрите университети в света и ще е най-разнообразното общество на Запада. Ако спре да си вре носа в чуждите конфликти, САЩ все още ще има приятели по света.
Най-големият губещ от изборите в САЩ е ЕС, който е раздиран от вътрешни конфликти и така и не успява да се справи с икономическата, демографската и бежанската криза. Резултатът от победата на Тръмп може да се окаже нещо подобно на Европейския концерт, който стабилизира континента между 1815 г. и Първата световна война. Но Конгресната система изключи много страни, сред които и Полша. Като незавършено технократско създание, Европейският съюз е идеалната мишена за популистки атаки. Досега алиансът така и не успя да се интегрира до степен, до която да предотврати собственото си разпадане, а реакцията спрямо „Брекзит“ само отложи.
И докато богатата Германия не иска да подаде ръка за помощ на южните страни-членки, отскоро суверенните посткомунистически страни отхвърлят бежанците и отказват да са солидарни, както Западна Европа. Междувременно ЕС е богат колкото САЩ като цяло, но все още няма своя армия и разчита изцяло на САЩ за собствената си отбрана. Човек се чуди защо трябваше ЕС да претърпи няколко трансатлантически бедствия, за да разбере, че трябва да се погрижи за собствената си сигурност?
Руското влияние ще означава оттеглянето на НАТО от Източна Европа.. Западна Европа също може да се оттегли с охота, възползвайки се от възможността да се отърве от обременителни съседи като Полша, които, въпреки че са най-големият получател на средства от ЕС, се противопоставят на по-нататъшна интеграция, не са приели еврото, искат да си горят въглищата и водят люти спорове с Германия, Франция и останалите управляващи институции в Съюза.
С отслабването на западното влияние, страните от Източна Европа най-вероятно ще задълбочат своите икономически и дипломатически отношения с Русия. В Естония проруската „Центристка партия“ е на път да влезе в управляващата коалиция. А след прибалтийските републики е ред на източноевропейските държави. Тези страни, които все още не са се присъединили към руския президент Владимир Путин няма да имат друга алтернатива, освен да го сторят.
Полша няма какво да спечели от подобен съюз . Поляците гледат на сегашните си граници като на свещени, а не като на проклятие, както унгарците. Само политически идиот би заложил на алианс с ревизионисти, какъвто е унгарският министър-председател Виктор Орбан. За съжаление, избирането на Тръмп нагледно показва, че тесногръдият идиотизъм неотклонно заменя либералната демокрация, както като управляваща доктрина на Запада, така и в полската политика.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.