В Австрия президент стана привърженик на Европейския съюз. В Италия Европейският съюз изгуби такъв. С победата на Александер ван дер Белен Виена предотврати засега кризата с крайнодясното. Със загубата на „мъжа от Флоренция“ Матео Ренци, Рим може да засили десните популисти и да предизвика нова финансова криза.
Австрия накара Брюксел за момент да си отдъхне. Този момент трая само няколко часа - между изненадващата победа на Александер ван дер Белен и загубата на Матео Ренци. Не случайно Ван дер Белен определи сам победата си като „надежда за Европа“.
Това, което се случи в Австрия и Италия е показателно поне за три неща. Първо, очакваната като закономерност популистка вълна и нейната връзка с Брекзит и победата на Доналд Тръмп в Америка, засега не се доказва като строго механично действие. Второ, европейската политика преживява най-трудните си моменти в опитите да си възвърне легитимацията пред гражданите и да запази финансовата си стабилност. Трето, опасността политическата несигурност да доведе до икономически сътресения в Европа никога не е била по-голяма. Президентските избори в Австрия и референдумът в Италия изглеждат сам като като репетиция за 2017 г., когато са президентските избори във Франция и парламентарните в Германия.
Въпреки че „партито на десните популисти“ в Австрия не се състоя, със сигурност в Европа започва неясно „италианско преследване“ с опасността от нова криза. Италия, третата по сила икономика, е силно задлъжняла, а нейните банки са пълни с лоши кредити. Безработицата там надхвърля 11 процента. Нови избори в Италия само ще засилят позициите на евроскептиците, а силното разклащане на финансовото й здраве, ще има тежки последици за еврозоната. Италия не е Гърция. Каквито и спасителни пакети да се предлагат, те няма да са достатъчни.
Австрийските президентски избори и италианският референдум само показват неяснотата в европейската политика. Те са нещо като отзвук на Брекзит и изборите в Америка. Или просто предвещават нови трудности.