Анализът е на Бил Емот за Project Syndicate. Бил Емот е бивш главен редактор на списание „Икономист“.
Декември ще бъде месец на помирение за японския министър-председател Шиндзо Абе, който ще се срещне с лидерите на две страни, с които японците се сражават през Втората световна война: САЩ и Русия.
Изглежда обещаващо, че Шиндзо Абе ще приеме Владимир Путин, а след това ще се срещне с Барак Обама в кратък период от време. Тези събития обаче са предвестник на потенциално дестабилизиращо време за Япония и цяла Източна Азия.
На 26 декември японският премиер ще стисне ръце с Обама в Пърл Харбър – седмици след отбелязване на 75-ата годишнина от нападението – за да размени визитата на Обама в Хирошима през месец май. Взаимната демонстрация на опрощение има за цел да подчертае взаимните ценности, които споделят Япония и САЩ.
Но този жест ще се случи само десет дни, след като Шиндзо Абе приеме Путин в префектура Ямагучи. Там ще има различен вид помирение. Русия е една от страните, с които Япония не подписва мирен договор след края на Втората световна война. Причината е, че в края й съветските войски окупират четири японски острова северно от Хокайдо, най-северната префектура на страната.
И докато четирите острова нямат важно икономическо значение – освен някои риболовни райони – то те имат сантиментална стойност за Япония – както често се случва със загубените територии. За Русия те са със стратегическа важност. Наскоро Кремъл реши да разположи системи за противоракетна отбрана на два от тях.
Докато спорът за островите възпрепятства подписването на мирно споразумение между Япония и Русия, то като че ли двете страни в момента искат по-близки отношения. Визитата на Владимир Путин ще бъде негова първа от десетилетие насам, а Шиндзо Абе възнамерява да го почете с награда. Техните дискусии ще се проведат в onsen (японският термин за гореща пролет), а не в студени офиси.
Тези събития отразяват съответните опасения на Русия и Япония от Китай. Русия затопли отношенията си с китайците през последните години – включително голяма сделка в енергетиката и съвместни военни учения - но го направи по-скоро като пренебрежение към САЩ и Европейския съюз. В дългосрочен план Русия няма да иска да изглежда зависима от своята мощна южна съседка. Япония, от своя страна, се опасява от китайска доминация в Източна Азия и е повече от щастлива да бъде новият приятел на Русия в Азия.
Преди би било трудно Япония да има подобна позиция – имайки предвид факта, че участва в западните санкции срещу страната заради руската агресия в Украйна. След като Доналд Тръмп обаче бе избран за президент на САЩ, то тези санкции могат да бъдат намалени или дори отменени. Това обяснява и защо Шиндзо Абе наруши протокола и се превърна в първия чуждестранен лидер, който се срещна с Доналд Тръмп в Ню Йорк на 17 ноември.
Ако Хилъри Клинтън бе спечелила изборите, то японският премиер щеше да бъде принуден да намали очаквания към срещата си с Владимир Путин. Сега, двамата лидери ще имат повече свобода за преговори относно статута на спорните острови, както и бъдещата рамка на двустранните икономически отношения.
Победата на Тръмп обаче отекна зловещо за японците заради Транстихоокеанското сътрудничество (TPP), в което членуват 12 страни и което Обама направи крайъгълен камък за азиатската си стратегия. Шиндзо Абе подкрепяше TPP и виждаше в него възможност да предотврати доминацията на Китай. Без TPP е много вероятно китайците да заемат именно тази роля.
Това ще бъде голяма загуба за Япония, както и ако Тръмп спази предизборните си обещания и накара своите съюзници от Япония и Южна Корея да плащат повече за собствената си отбрана. Ако Тръмп продължи да провокира Китай, комуникирайки с Тайван и поставяйки под въпрос политиката за „Един Китай“, напрежението в региона ще се повиши. Това ще увеличи военните нужди на Япония за отбрана, особено и на фона на островите Сенкаку, които Китай смята за свои.
Японският премиер е изправен пред политическа опасност, но също така и възможност. Изборът на Тръмп и ескалирането на регионалното напрежение ще създаде перфектен претекст за Шиндзо Абе да прокара своята основна политическа цел – отмяната на пацифисткия член 9, който ограничава възможностите на японската армия и който свежда военните разходи до 1% от брутния вътрешен продукт.
Японският премиер вече има парламентарната подкрепа за тези мерки. Освен 2/3 парламентарно мнозинство за промяната на конституцията, обаче, се иска и мнозинство на националния референдум. Постигането на тази цел ще е трудно заради пацифистките възгледи на японците – единствената страна, която е била атакувана с атомни бомби.
Със стискането на ръката на Обама в Хавай, Абе ще даде сигнал за модерното пацифистко кредо, но и за опасностите от война. Един от основните въпроси в азиатската политика през следващите турбулентни години ще бъде именно дали ще бъдат разширени военните възможности на японците.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.