Германският съюз "Повече демокрация" е водещ инициатор за референдуми и по-добър изборен закон. Според мотото на движението, всеки глас трябва да се зачита равноправно и всеки има право да участва. "Повече демокрация" е създадена през 1988 г. от граждани, търсещи промяна. Това е най-голямата непартийна организация, агитираща за демокрация в границите на Европейския съюз.
Ралф-Уве Бек е съпредседател на Съюз "Повече демокрация" и авторитетен защитник на гражданските права. На 1 октомври 2015 г. той е награден с Железен кръст с лента от президента Йоахим Гаук за неговия ангажимент към опазване на природата, гражданските права и демокрацията.
Господин Бек, в България се води усилен дебат за референдума като форма на директната демокрация. Защо политиците ги е страх от директната демокрация?
„Политиците, които се страхуват от директната демокрация са свикнали да имат власт. Те приемат властта си за даденост, сякаш са я придобили по наследство. Много от политиците вярват, че друга алтернатива освен тяхната позиция няма. Но хората, които са на власт не са всезнаещи. Директната демокрация е това, което може да им покаже, че властта е само взета назаем от народа. Директната демокрация поставя под въпрос различните политически позиции. Но това е трудно и плашещо. Управляващите не искат да се разделят с властта си.“
Вие пишете, че директната демокрация действа като огледало, в което обществото вижда в какво състояние е... Какъв е Вашият извод за това състояние след „Brexit” или след унгарския референдум за бежанците?
„Европа, или по-точно казано Европейският съюз, е в криза. Прекалено дълго вниманието бе концентрирано върху засилването на икономическата мощ. Хората бяха забравени. Пропастта между страните членки се разширява. Пропастта между бедните и богатите в страните - членки става все по-голяма. „Брекзит“ стана пример за липса на доверие. Референдумът в Унгария пък показва, че няма съвместимост между солидарност и национализъм. Без солидарност обаче Европа и Европейският съюз не могат да съществуват. Светът също.“
Според Вас има ли въпроси, които са прекалено сложни за гражданите? Вие се позовавате на бившия шведски премиер Олоф Палме, който казва: Грешка е, че има въпроси, които са твърде големи или твърде сложни за нормалните граждани. „Ако това се случи, то тогава е направена първата крачка към технокрацията, господството на експертите, олигархията. Политиката трябва да е достъпна за всеки. Това е централната точка на демокрацията“.
„Кой решава дали определен политически въпрос е прекалено сложен за народа? Добре устроените методи на директна демокрация могат да решат проблема: Ако даден въпрос в прекалено сложен, инициативата няма да събере нужните подписи, за да е успешна. Ако погледнем в дългосрочен план, ще има разделение на труда между директната и представителната демокрация. Вотът на народа подчертава коя реформа е най-желана, а парламентът я реализира. Изисква се взаимно уважение.“
Директната демокрация невинаги гарантира „правилни“ решения“, но с нея приключва играта на „Черен Петър“, в която хората оставят всичко на официалната политика. Какво мислите Вие?
„Със събирането на подписки и иницииране на народни вотове е възможно да се сложи край на политическия застой. Добре устроената директна демокрация позволява на хората да са по-независими от правителството си. Тук акцентът вече не пада върху властта или някакви лични въпроси, а върху конкретен проблем. Но подобно твърдение е вярно, ако директната демокрация се използва само от народа. Референдумите, инициирани от правителства или политически лидери, могат да причинят точно обратното.
Наскоро над 3 милиона от българите участваха на референдума за мажоритарен вот в два тура и над 2 милиона и половина гласуваха „за“. Не достигнаха едва около 12 000 гласа, за да стане резултатът задължителен за депутатите. Как според Вас, трябва да реагира политиката на този казус?
„Винаги е възможно политиците да приемат резултатите от даден референдум като сигнал за действие – дори и без достигнат кворум. Ако народният вот се провали, избраните представители трябва да гонят политическо решение. Мъдър ход би бил да се забележи недоволството, породено от дадена политическа ситуация и да се проправи път към реформите.“