В нощта на 15 юли 2016 година светът бе изправен на тръни, защото на територията на голяма страна бе направен опит за военен преврат. В ранните часове на 16 юли 2016 пучът бе потушен, но въпросите тепърва предстояха.
Военни се опитаха да свалят турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но той оцеля и се превърна в политически – на моменти и митологичен – герой, който е призван да води страната напред.
Иронично е, че социалните мрежи – анатемосвани дълго време от Ердоган и сочени за инструмент за подкопаване на властта му – бяха използвани от същия този Ердоган за отправяне на призив към неговите поддръжници да излязат по улиците.
Метежниците не успяха да осъществят плана си. За разлика от предишни преврати при този малка част от въоръжените сили на страната взе участие и се оказа, че е недостатъчна да се справи със задачата си. Хиляди турци излязоха по улиците на страната и заедно с полицията – която остана вярна на Ердоган – потушиха метежа.
Историята показва, че думата „метеж” не е непозната за турския обществен и политически живот. Според конституцията армията е защитник на демокрацията. В момента, в който тя почувства, че със секуларизма е свършено, взима нещата в свои ръце. От дълго време насам в турския политически климат се усещаше недоволство и наближаването на буреносни облаци. Реджеп Ердоган пое контрола над институциите, над медиите и над въоръжените сили. Позиционира свои хора на ключови места в правосъдието и полицията. Беше само въпрос на време кога ще бъде направен опит да се сложи край на тази линия на управление.
В ранните часове на 16 юли Реджеп Ердоган престана да бъде демократично избран президент и се превърна в султан.
Президентът добави към политическото си CV и „преодоляване на военен преврат”, което го направи единствения подходящ кандидат за позицията султан на модерна Турция. Ердоган, който има политически опит, изигра по най-умелия начин картите си.
След опита за военен метеж пред Ердоган имаше два сценария – да затвърди още повече позициите си във властта, или да тръгне по умерена линия на управление. Той избра първия и започна масова чистка на всички нива в държавата. Под ударите на закона попаднаха военни, полицаи, учители, медици, адвокати, журналисти и редица други. Фетхуллах Гюлен и организацията му „Фето” пък бяха посочени за кукловодите на пуча.
Натовските партньори на Турция остро осъдиха опита за военен метеж, но без съмнение сред тях има и известна тревога, предизвикана от нестабилността в страна, в която биват подкопани демократичните принципи и постулати.
Реджеп Ердоган, от своя страна, обвини западните страни в подкрепата на терористи. Той за пореден път разкритикува Брюксел, като използва и затоплянето с Русия, за да блъфира с възможността страната му напълно да обърне гръб на Европейския съюз и да погледне към Шанхайската организация.
След като заздрави позициите си във властта, посочи врага с главно „В” и заглуши устата на четвъртата власт, Реджеп Ердоган получи златна възможност – да промени конституцията на страната и да я превърне в президентска република.
Светското битие на турците, за което Мустафа Кемал Ататюрк даде живота си, е изправено пред опасност. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) е възможно да намери парламентарна подкрепа, с което да сбъдне мечтата на Реджеп Ердоган – безгранична власт.
2016 година бе кървава за Турция. Но от кръвта на стотици се роди един нов вид управляващ, който използва недемократични средства за „демократични цели“. Република Турция има своя нов султан. Времето и историята ще покажат успешно ли ще бъде управлението му.