Стана това, което беше неизбежно. Знаеха го всички. В българската политика най-трудно се вижда очевидното. Пардон! Най-трудно се вижда очевадното. А то е следното – партиите в досегашната коалиция (ГЕРБ + Реформатори + Патриоти - АБВ), не можаха да се разберат за... приоритети, програма и премиер. На практика за нищо не се разбраха. Едните казват „дадохме всичко от себе си“. Другите пък откровено и задълбочено си признават: „Не сме в състояние в 43-я парламент да стигнем до принципно съгласие за секторни политики“.
Всичко това хубаво. Откровеността и конструктивизма са похвални неща. Само че във въздуха виси един въпрос с доста неприятен привкус. Какво ги прави българската политика? Занимава се единствено с въпроса за разпределението на властта? Как така се получи тази коалиция да управлява близо две години, а после да се окаже, че не може да се разбере за програма и политика, т.е. за всичко, което е правила досега. То се оказа, че не могат да се разберат за изборен кодекс, за съдебна реформа, за антикорупционния закон, за пенсиите, за здравеопазването, за престъпността, за мигрантския поток, за реформите в енергетиката и икономиката...
Та пак да си зададем риторичния въпрос. Как са управлявали досега и как са имали разбирателство по всичко изброено по-горе? Отговорът е очевиден. Нали?