Точно когато кметовете вече се чудеха дали да не купят оръдия за сняг, че парите за зимно поддържане стояха неусвоени, взе че заваля. Така заваля и задуха, че вместо радост за дечицата, се наложи да се създаде кризисен център, а хиляди тръгнали с автомобилите си по магистрала Тракия в последния ден от годината се проклинаха за идеята. Някои пустосваха и властта, заклещени в колите си, други бяха върнати буквално в детската градина – настаниха ги в айтоското ОДЗ.
Бойко тръгна да пита хората по магистралата, защо са тръгнали в това време, но никой не можа да му отговори. Нормално. Всеки губи ума, дума и аргументи, щом го зърне в гореща точка. А той е навсякъде. Една изнервена жена не издържа и изрече остри думи по адрес премиера през замръзналото си стъкло. Тв водещата, чиито прелести неотдавна възпя в ефир роден евродепутат, я успокои, че „той вече пътува натам“.
А той тръгне ли, ще стигне. И по вече утвърдения сценарий, в края на бедствието Борисов се снима усмихнат от верижна машина. И посочи главния виновник за кошмарния финал на годината за хиляди хора – един дебил с тир. А ние си мислехме, че не обича само горските – нали първо НСО им взе джиповете, после премиерът уволни четирима, заседнали на планов служебен банкет в деня на национален траур. Сега и тираджиите се оказаха грешници…
А че идат избори се видя и през снежните преспи. БСП обвини кабинета в оставка в безсилие, а от ГЕРБ отвърнаха, че обвиненията на социалистите са съчинени на три ракии. Толкова. Малка тонизираща политгимнастика, колкото да не се губи форма, че ей го къде е март. После всички седнаха на новогодишната трапеза. Дори Светият синод не каза нищо, извън традиционните празнични служби. До неотдавна имаха категорично мнение и за Мадона, и за лейди Гага, сочени като отговорни за хорските страдания по света и у нас. Сега мълчат дори за лицето Христос Аргиров.
Коледно се обади и майката земя – друсна ни с има-няма шест по Рихтер, но достатъчно за активиране на вулкан от репортерски бисери. След като бързо стана ясно, че жертви и разрушения няма, дойде време за кулминацията. Въпросът „Събрахте ли данни за притеснени хора?“ би трябвало да влезе през парадния вход в златния фонд на родната журналистика, а и сеизмолозите да го имат предвид при следващи трусове.
Някои попрекалили с увеселителни напитки, както жизнерадостно гласи терминът от милиционерско време, очакваха със свити сърца Методи Андреев да мине с кочан актове и да им конфискува звездите от елхите, но законотворецът празнично го даде ларж. Най-голямо мъжество по празниците проявяваха тези, които слизаха до мазето да претакат зеле и се завръщаха трезви при половинките си. Един мъж може да чуе много тежки думи от жена си. Със сигурност обаче никога няма да чуе: Мили, глътни си ракията, за да ти сипя още.
В дните за равносметка по-деликатните предвидливо не се хвалеха в социалните мрежи, че изминалата година е била хубава за тях – защо да развалят празниците на маса народ от близкото обкръжение. Хората предпочитат да съчувстват, не да споделят чуждите радости.
А в Сливен в първите часове на новата година проплака Динко. Първото бебе на 2017 г., взело името на съвременен национален герой и народен закрилник. Желано дете, рожба на любовта между 13-годишната Златка и ученика Ангел. Утвърдената схема „деца раждат деца“ вече е начин на живот. Както каза бабата на сиамските близнаци от същия град, ние така сме свикнали, традиция ни е. И след като традициите не е хубаво да се нарушават, трябва да се уважават. Да пожелаем успех на свекъра на Златка, работещ в чистотата, в отглеждането на внучето и снахата-дъщеря.
Хората от хилядолетия търсят смисъла на живота, което по никакъв начин не им е помагало особено. Търсенето единствено е правило нещата по-сложни, а хората по-обърсани. Липсата на смисъл ни прави по-свободни. Нека я пазим и през новата година да го даваме малко по-лекомислено.
Сто години да живеем, пари от балкона да хвърляме!