Г-н Марешки: Печелите й от търговията с горива? По време на предизборната си кампания Вие обещахте да разкриете подробности.
Да внесем яснота. Поисках срок от средата на февруари, преди да изнеса данни за приходите и разходите от моята търговия с горива. Очаквам до 15 февруари моите счетоводители да са готови. Аз в момента имам информация, но не искам да я обявявам, защото може да има малко разминаване с окончателните данни. Не искам да бъда питан непрекъснато вие през януари казахте тези данни, но те се различават. Запознатите със счетоводството са информирани и с процеса, затова моля, да бъдете търпеливи. Да не забравяме, че към 15 февруари ще бъдем в реална кампания за парламент и аз ще има полза да обявя как стоя на пазара на горива. Ще покажа истинските цени.
Тогава ще е ясно с колко всеки един българин е бил ограбван.
Какво трябва да се направи все пак на пазара на горива?
Отговорът беше даден в моя референдум, който беше блокиран, заради 2000 подписа. Ако беше допуснат той щеше да събере гласовете на 100% от българите. Ако беше проведен в момента щеше да има регулация, която да не позволява картелни споразумения. Хиляда пъти съм го казал в парламента. Най-лесно е това да се направи като се вземе съществуващото законодателство в търговията с лекарствата. Там има максимална надценка, над която не може да се продава. Аз не виждам никакъв проблем, ако това работи при лекарствата, да не бъде въведено и при горивата.
Все пак колко трябва да бъдат тези надценки?
Това трябва да се реши при дебат, но да има горна граница. Ако няма, то това е предпоставка участниците на пазара да се разберат и тази горна граница да отиде там, където не трябва да бъде. Държавата има начин да се намеси, но тя трябва да прояви воля. Има различни начини пазарът на горива да стане по-конкурентен. Искам ясно да заявя, че ако хората ни подкрепят на предстоящите избори, то до една година във всяка една община на България ще има евтина бензиностанция. Хората могат да изберат да чакат още 10-15 години за евтини горива, ако не искат да чакат – нека ни подкрепят.
Да ви дам един пример – до две седмици бензиностанцията в София ще е готова, но има едно „но“. След приключването на строежа бюрокрацията може да забави въвеждането й в експлоатация за неопределено време. Това не е насрочено толкова срещу мен лично. Ще ми забавят обекта, ще платя лихви, но аз ще направя всичко възможно той да започне да работи. Какво прави в тази ситуация един прохождащ предприемач или чужд инвеститор. Смятам, че отговорът е ясен. Да не забравяме, че и софиянци ще губят от скъпите горива. За това призовавам, че бюрократът трябва да е роб, а не господар на бизнеса.
Какво трябва да се промени в пазара на лекарства? Срещу вас се отправят нападки за опит за монопол?
Трябва да се облекчи достъпа до лекарства в малките общини и населени места. От друга страна държавата трябва да си влезе в ролята и да осигури жизненоважни лекарства за тези хора, които не могат да си ги позволят.
Ако аз съм най-големият в чисто пазарната част на бизнеса с лекарства, това е ясен сигнал, че правим конкурентен бизнес в полза на хората. В същото време сме на седмо, осмо или десето място на другия пазар, на който държавата плаща с нашите пари. Става дума за болниците. Вижте парадокса. Как аз, който съм номер едно на свободния пазар, да не мога да се преборя на болничния пазар. Ясно е, че проблемът не е в мен, а в системата. Аз не искам привилегии или преференции за себе си. Аз искам свободен пазар и този, който е по-добър да победи.
За това не могат да ме пречупят, защото аз не съм ползвал преференции или контакти с властта. За всеки лев, който съм изкарал, съм се борил на пазара.
Силата ми идва не от обществена поръчка или парче от властта, а от тези 3 млн. българи, които си купуват лекарства от моята аптека.