Анализът е на Иън Бурума за Project Syndicate. Иън Бурума е професор по демокрация, човешки права и журналистика в Бард Колидж и автор на книгата „Нулева година: Историята на 1945“ (Year Zero: A History of 1945).
Тези, които ни повтаряха, че Ислямът е смъртоносна заплаха за Западната цивилизация, трябва вече да са доволни – президентът на САЩ и обкръжението му са съгласни с подобно твърдение. Както написа в Twitter съветникът на Тръмп по въпросите за националната сигурност, генералът от запаса Майк Флин, „страхът от мюсюлманите е разбираем“. Стивън Банън, бившият изпълнителен директор на крайнодесния сайт „Брейтбарт“, главен политически стратег на Тръмп и член на Съвета по национална сигурност на САЩ, заяви, че „юдеохристиянският“ Запад е въвлечен в глобална война с Исляма.
Тръмп се зарече „Америка да бъде на първо място“, използвайки лозунга на американските изолационисти от 30-те години на XX век. Именно техният най-известен говорител – авиаторът Чарлз Линдберг, е прословут антисемит, хвърлял обвинения, че евреите и либералите са въвлекли САЩ във война с Хитлер – мъж, на когото той се е възхищавал. Линдберг е живял с убеждението, че „можем да живеем в мир и сигурност само дотогава, докогато се пазим от чуждите армии и разреждаме чуждите раси.“
Расизмът е заложен в ДНК-то на „Америка на първо място“. Дали сегашните възгледи върху Исляма в Белия дом са сходни с антисемитските от 30-те? Дали пък Банън, Флин и Тръмп просто не са актуализирали старите предразсъдъци и не са заменили едни антисемити с други?
Може би дори не са подменени. Пропускът на Тръмп да спомене евреите или антисемитизма в изявлението си по време на Международния възпоменателен ден на Холокоста изглеждаше доста странен. Предупредителните му кампании срещу видни евреи като Джордж Сорос, за които се твърдеше, че са част от глобалната конспирация срещу Америка също не останаха незабелязани.
И все пак има някои очевидни разлики между 30-те и нашето време. По онова време е нямало революционно движение сред евреите и зверства в името на вярата им. Нямало е и щати с големи еврейски общности, които да са враждебно настроени против Запада.
Приликите между тогавашния антисемитизъм и сегашния обаче са видни. Ярък пример за това е употребата на „биологичен“ език за определение на врага. Хитлер говори за евреите като за токсични „расови бацили“. Заглавието на широкоразпространен нацистки памфлет гласи: „Евреите като глобален паразит“. Франк Гафни, влиятелна фигура в националистическото обкръжение на Тръмп определи мюсюлманите като „термити, подкопаващи структурата на цивилизованото общество и останалите институции“.
Когато човешки същества са категоризирани като паразити, бацили или термити, не е далеч и заключението, че трябва да се унищожат, за да се защити общественото здраве.
Между гонението на евреите и съвременната враждебност към мюсюлманите може да има още една разлика. Превоенният антисемитизъм е бил насочен не само към религиозните евреи, но и към приобщените, които не са били различни и вече не са се разпознавали на пръв поглед. Изглежда че предразсъдъците към мюсюлманите не са най-вече на расова основа, а по-скоро на културна и религиозна.
През 19 и 20 век антисемитите са на мнението, че евреинът винаги ще е евреин, независимо в какво вярва. Че евреите винаги ще бъдат верни на своите. На юдаизма се е гледало не като на духовна вяра, но като на политическа култура, несъвместима с разбиранията на Западната цивилизация. Култура, която е в кръвта им и те винаги са готови да излъжат всички, които не са като тях, за да я защитят.
Подобни възгледи са предшествали нацистите и всъщност именно те са причината през 1814 година авторите на първата конституция на свободна Норвегия да забранят на евреите да получават гражданство. Отлъчването им се явило като защита на принципите на Просвещението – еврейската култура и вярвания несъмнено щели да подкопаят либералната демокрация на Норвегия.
Днешните врагове на Исляма често са водени от точно такъв аргумент: Мюсюлманите лъжат неверниците. Религията им не е духовна, а политическа. Може да изглеждат въздържани, но това е лъжа. Това, от което трябва да се боим, гласят думите на Гафни, е „този прикрит, подмолен Джихад“.
Но дори основните страхове и предразсъдъци спрямо Исляма и евреите да са сходни, най-вероятно е последствията да са различни. Евреите, представени като екзистенциална заплаха за Германия от нацистите, са били преследвани, по-късно и безнаказано убивани масово. С изключението на няколко малки отчаяни бунта, евреите не са можели да се противопоставят на нацистката власт.
От друга страна, бруталното насилие на революционния ислямизъм не може да бъде подминато с лека ръка. Терористичните актове на ислямисти в западните държави могат да бъдат предотвратени само с добро разузнаване и усилен полицейски труд, особено в мюсюлманските общности. И все пак, ако всички мюсюлмани са провокирани и унижавани, тероризмът ще се превърне в много по-голям проблем. Лесно е да се предвиди какво ще причини на „леснозапалимата политика“ в Близкия изток подобна „глобална война срещу Исляма“.
В такъв случай „сблъсъкът на цивилизациите“, съществуващ в представите на ислямистките терористи и в главите на техните врагове няма да остане просто въображение, но и ще се превърне в реалност.
Все още не е ясно дали Тръмп иска да разпали пожар с огньовете на кръстоносните си походи. Глупавото невежество не е за подценяване в подобна среда. Може и да не е толкова цинично да си представим, че идеологията на Тръмп е да види кръв. Ислямисткото насилие ще бъде посрещнато от спешни закони, държавно приети мъчения, ограничения на гражданските права, или с други думи – авторитаризъм.
Може би Тръмп иска точно това. Но със сигурност не това е изходът, който повечето американци желаят, дори тези, гласували за него.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.