Народът на Белене тъкмо бе напът да претвори в дела пропитата с мъдрост максима „Вържи попа, да е мирно селото“, когато отец Паоро Кортези сам се изнесе от дунавския град. Без да изчака връзването си чуждоземецът, поканил в Белене семейство сирийски бежанци заяви, че напуска градчето невинен и с високо вдигната глава. Заедно с него багажа си стегна и семейство Албакри, предизвикало брожения сред местните с присъствието си. Беленци показаха, че не желаят бежанци в града си, подобно на жителите на Широка лъка и Елин Пелин, а отецът на прощаване призна, че е получил редица заплахи за позицията си. Най-невинният упрек към него е, че не бил се допитал до хората, дали желаят петчленното семейство с изрядни документи да живее в Белене.
Както обикновено, случилото се раздели коментарите на две групи – „не сме хора, щом гоним изпаднали в беда“ и познатото „не щем бежанци“. От „Нова република“ обявиха, че снемат доверието от кмета на общината Милен Дулев, издигнат от местна коалиция с участието на ДСБ. Според представители на партията истинската причина за прогонването на Кортези била подкрепата му за построяване на парк-мемориал на жертвите на комунизма на мястото на бившия лагер. Така всеки успя да намери хляб за себе си в създалата се ситуация – и патриоти, и десните около Радан Кънев, а съпричастните със съдбата на семейството просто заключиха, че човешкото у нас е стигнало критичен минимум. За да формулираме най-добре извода от случилото се край голямата река, отново можем да бръкнем в съкровищницата с народни умотворения, дело на горчивия житейски опит на многострадалната ни нация. Отношението ни към различните е посвоему толерантно и показва специфичен вид широкоскроност, изразяваща се в простичкото „немаме нищо против тех, само да не са ни у къщата“.
Какво се случва на предизборния фронт. Кампанията не спира да изумява, не само със своята недостигана досега примитивност в похватите и изразните средства, но и с други, наглед парадоксални случки. БСП получи правото да изпълни дузпа от голлинията на ГЕРБ, но по непонятни причини отказа да шутира към опразнената врата. Финансовият министър в първия кабинет на Бориов Симеон Дянков заяви в прав текст, че тегленето на 16-милиардния заем от наследника си Владислав Горанов е огромна грешка. Това изявление бе проспано от социалистите. Не че не говорят за този дълг – напротив. Но едно е по темата да слушаме „лъжкинята“ Нинова, „кибритлията“ Таско Ерменков, „фалиралият банковата система“ Румен Гечев и „хулиганът“ Кирил Добрев. А съвсем друго е конкретно и напоително да бъде цитиран бившият ковчежник на ГЕРБ. Борисов едва ли щеше да изпусне това голово положение, ако бе на мястото на червените. Буташе я веднага в мрежата на противника, независимо с боц, фалц, пета или коляно. Но вместо да цитират Дянков сутрин, обед и вечер във вече преполовената кампания, социалистите разсеяно проспаха ситуцията. Не вярвам да са рашили да се направят на чак толкова благородни, отказвайки да шутират на празна врата. Чак такова спортсменство в подобна мръсна кампания някак несериозно иде. Но идеята ни не е да раздаваме акъл на партиите. Те имат достатъчно и непрестанно го наливат на народните маси.
„БСП ще легитимира ДПС в управлението с един елегантен ход”, заяви Владислав Горанов. Така и не се разбра, сериозно ли очаква партията му да загуби изборите или плаши публиката със завръщането на ДПС. А да очакваш елегантен ход от Столетницата си е повече от комплимент за нея. Опонентът на Горанов Жельо Бойчев бе толкова сащисан от думите му, че се усмихна широко и му благодари, че вярва в успеха на БСП.
Парчетата от разпокъсаното дясно категорично отказват да приемат ролята на аутсайдери, отреждана им последователно от всички социологически проучвания. Радан Кънев е достатъчно утвърдено име в родната политика, за да влезе и сам в парламента, твърди Христо Иванов. затова и не направили заварката в обща коалиция. И двамата смятат, че могат да се справят поединично. Никой нямал нужда от помощ. А Зеленогорски се пъчи, сякаш вече е калкулирал абсолютно мнозинство за РБ-Глас народен. Всъщност, там са реалисти.
Единствени те желаят друга политическа сила да спечели изборите. За да ги приюти отново във властта. Тях може и да ги огрее да се промушат в парламента. Но двамата приятели от „Да, България“ и „Нова Република“ най-вероятно ще продължат политическата си дейност със статуси във фейсбук, громящи мафията и корупцията. Под залповете от махмурлийски попържни на полуизтрезнелите си привърженици.
Освободил се сам от всякакви държавнически отговорности, Борисов гастролира от град на град със собственото си шоу и в най-добрата си форма. Лафовете се сипят неспирно, а сред тях проблясват уникални бисери. Аудиторията се залива от смях, а щастливи фенове с тениски на униформения генерап се снимат щастливи с кумира си. Обявените за „новите шарлита“ карикатуристи от изчезналия първи брой на „Прас-прес“ дадоха възможност на Бойко да обогати предизборния фолклор с нови култови размисли. Бившият премиер коментира карикатурата, на която е изобразен в гореща поза с председателя на БСП по следния начин: „Не е лошо да си дедо, лошо е с баби да спиш…“. Да падат дрехи и задръжки, както пееше Ивана. И те падат. Няма милост за никого в тази кампания.
След като най-напред лидерът на ПЕС Сергей Станишев влезе в обяснителен режим, защо първо гласувал така за СЕТА, а после иначе, по пътя му пое и президентът Румен Радев. От ГЕРБ му благодариха, че в Брюксел подкрепил споразумението на ЕС с Канада, а той тръгна да се кълне, че е точно обратното и се зарече да сезира Конституционния съд. Въпреки това от ГЕРБ продължиха да му благодарят, защото им допадна идеята за разнобой между него и Нинова. След като Корнелия изброи колко хора на ГЕРБ има в служебния кабинет, Борисов логично реши да си прибере и президента. „Седем години е бил при мене на служба“. Железен довод. Знайно е, че той бие дузпи, докато вкара, а опонентите постоянно му дават възможност да се сгромолясва в наказателното им поле. Въпрос на прагматизъм и манталитет.
Отчайващо ниското ниво, на което вирее родният политически живот, изпълва единствено с гняв и омерзение интелигентните хора, останали у нас. Но техният брой скоро ще бъде пренебрежимо малък, за да им се обръща някакво внимание.