Турция шокира Европа. Пикът на международно нахалство и рекет беше достигнат през тази седмица.
Турският президент Реджеп Ердоган успя да се изпокара с почти всички европейски държави, защото някои от тях, представяш ли си, не искали да позволят митинги в полза на турския референдум на своя територия.
Холандия и Германия бяха обвинени във фашизъм, а ЕС беше заплашен с отприщване на имигрантска вълна. Сега повечето европейски лидери се чудят как да реагират. За съжаление обаче те са си виновни.
В продължение на близо две години те се държаха към Ердоган, сякаш са негова рая. Европа сконфузно мълчеше пред новините за нарушаване на човешки права в Турция и се правеше, че не вижда надигането на тоталитарния режим на Ердоган.
С референдума през април президентът ще иска разширяване на президентските си правомощия. Така той неофициално ще се превърне в султан. Тези негови намерения са известни много отдавна. Европейските лидери обаче мълчаха, докато той свободно приемаше сирийски бежанци на своя територия. След това пък трепериха, когато той пускаше потоците на порции, за да демонстрира своето същинско живо оръжие.
През последните две години Старият континент беше заплашван от Ердоган почти нон стоп. Той понякога буквално оспорваше европейския проект със свои изказвания. Европейските лидери обаче кротко мълчаха и тук таме пускаха по някое обръщение, с което се възмущаваха от думите на президента.
Сега тяхното овче поведение е на път да бъде тежко наказано. Преди една година по това време, когато беше сключен договора за спиране на бежанската вълна, Ердоган нямаше друга опция за съюзник освен Европа. Влошаването на отношенията му с Русия и тежкото състояние в Близкия Изток го бяха поставили в същинска изолация. След като се споразумя с Кремъл през миналата година обаче, Ердоган вече има опции. Той набра самочувствие, което му позволява буквално да се присмива над европейските лидери.
Въпросът сега е къде е всесилната Европейска комисия, която с години успокояваше ЕС, че отношенията с Турция са стабилни? Какво ще прави и германският канцлер Ангела Меркел, която дълго време се правеше, че не забелязва случващото се в Анкара.
Всички са наясно, че с години на Турция се даваха напразни обещания за членство в ЕС. Дори там го знаеха, но се правеха, че не забелязват, за да извиват ръцете на Европа. Лидерите на ЕС с години се държаха като послушна рая, която просто иска мир да има. Въпросът е сега дали раята се е събудила?