Когато художничката Дана Шуц нарисува посиненото от бой тяло на убития тийнейджър Емет Тел, положено в отворен ковчег, тя искаше да покаже солидарността си с майките на млади афроамерикански мъже, убити от полицейски служители през последните години. Последвалата атака срещу Шуц и нейния предполагаем акт на културно присвояване отразява упадъка на ценения в миналото дискурс, пише Лорънс Уеслер, бивш директор на Нюйоркския институт за хуманитарни науки в своята статия, публикувана от сайта Project Syndicate.
И макар Уеслър да предпочете да се откъсне от възмутителния спор, който избухна на тазгодишното биенале в музея за американско изкуство Уитни, заради творбата на бяла художничка, нарисувала убития през 1955 г. чернокож тийнейджър Емет Тол, той не пропусна да го коментира.
Картината отляво е нарисувана от бял художник; а тази от дясно е дело на афроамериканец. Точно в това се крие причината, творбите да се възприемат по различен начин, като намиращата се в ляво се превърна в център на яростен спор. Скоро след като изложбата бе открита миналия месец, Хана Блек, която се идентифицира като "творец/писател" и аспирант от програмата за независими изследвания на Музея „Уитни”, в периода 2013-2014 г., започна петиция (подкрепена от десетки нейни съмишленици и писатели, както чернокожи, така и бели), в която настояваше картината да бъде извадена от изложбата. Но тази петицията стигна дори още по-далеч, като в нея се заявяваше, че след отстраняването на картината, тя трябва да се унищожи, така че да не може да "влезе в нито една галерия или музей".
Въпреки че "намерението на художника може да е било да представи срамът на белите", признава Блек в своята петиция, "този срам не е представен правилно посредством картина, изобразяваща мъртво чернокожо момче, нарисувана от бял художник."
Всички "художници, които не са с черен цвят на кожата, но искрено желаят да подчертаят срамното естество на насилието, извършено от бели, трябва преди всичко да спрат да се отнасят към болката на чернокожите като към суровина. Това не е тяхната реалност; Свободата на словото, която имат белите и творческата свобода, която им е дадена, се основават на ограниченията, наложени върху другите и те не са тяхно право по природа. Картината трябва да си замине."
Изкуство в черно и бяло
Но почакайте. Има малка неточност в началото на текста. Всъщност, картината от дясно е тази, която изобразява брутално посиненото от яростни удари тяло на Емет Тел, 14-годишното чернокожо момче, измъчвано и убито от двама бели мъже през 1955 г. — дело на бялата художничка Дана Шуц. Картината отляво, която изобразява прекия резултат от непровокираната стрелба, извършена от полицейски служител от Минесота срещу 32-годишният Филандо Кастил миналата година — е нарисувана от чернокожия художник Хенри Тейлър.
И след като изяснихме тази съвсем дребна неточност, няма как да не се съгласите, че двете картини си приличат изключително много и е трудно да бъдат различени една от друга.
Въпреки това Блек и нейните съмишленици, подписали се върху петицията, твърдят, че стойността на картината на Шуц и нейната убедителност се въртят единствено около въпроса за расовата принадлежност на художничката.
Оказва се, че думите на Шуц, с които тя споделя, че се е върнала към тази стара снимка заради собствената си тревога, породена от изблиците на полицейска бруталност срещу млади чернокожи мъже из САЩ през последните години, са без значение за Блек. "Застъпничката за правата на чернокожите" не иска и да чуе, че посредством картината си Шуц се е опитала да покаже съпричастността си като майка и като жена, към майката на убитото момче. За Блек единственото, което има значение в случая е цветът на кожата на художника.
Въпросът, който се върти около тазгодишното биенале на Уитни не е дали картината на Шуц трябва да се унищожи, а чия постъпка в действителност пристъпва границите на допустимото и моралното. Наистина ли Шуц е злодеят в тази арт драма? Сигурни ли сме, че нейната творба, нарисувана в знак на солидарност с болката на една майка, изгубила детето си, е поводът, който разпалва ненавист и ненужни спорове?