РУСОФОБИЯ 2.0: реалност, страх или геостратегия?

Доц. д.н. Вилиян КРЪСТЕВ

Русофобията, създавана и разпространявана от Запада днес, не е ново явление. Тя е подвластна на историческа инерция в геополитическото съперничество, в което руската държавност играе роля на непреодолима преграда за господството на Запада.

А известно е, че Западът покорява света и налага своя универсален модел в него не заради цивилизационно превъзходство спрямо другите, а заради превъзходство в прилагането на организирано насилие. Провалите във всички опити Русия да бъде подчинена от западна сила отприщват безсъзнателен страх и омраза, изразявани чрез предубеждения, суеверия, абсурдни митове и оскърбителни квалификации.

Русофобията като пропаганда набира висока скорост по време на Студената война, когато либералния модел на Запада е възпрян от мощта на СССР в състояние на геополитически паритет на планетарно ниво. Именно геополитическия паритет стои в основата русофобията да се трансформира в надежден инструмент на Запада за упражняване на влияние и натиск, за да се подкопае доверието, да се насади неприязън, да се всее заплаха и омраза към всичко руско. Под водачеството на САЩ в западния свят русофобията придобива такива мащаби, че пронизва значителна част от западната култура и диктува медийния и политическия дискурс.

„Студената и гладна периферия”, „Горна Волта с ядрени ракети”, „Империята на злото” са известни русофобски митове от Студената война, култивиращи в общественото съзнание безразсъдност, страх и ненавист към Съветска Русия. По създаването на тези пропагандни абсурди десетилетия наред се е трудил, разбира се, и Холивуд. Само в периода от края на 40-те до 60-те години на миналия век главната „фабрика за илюзии” произвежда повече от 4 хил. филма, представящи Съветския съюз като „свърталище на шпиони”, „зандан на народите” и „страшилище за човечеството”.

Известно е, че ЦРУ и Департаментът по национална сигурност на САЩ координират и дори финансират тази дейност в угода на американските геополитически интереси. И при все това, че през същия период СССР става ревностен защитник на мира и социалната справедливост; смайва международната общественост с научни и спортни достижения; дава на света пример за използване на ядрения потенциал за мирни цели; прокарва пътя на човечеството в Космоса; подема инициативата за отмяна на колониализма в Третия свят, благодарение на което десетки народи от Азия, Африка и Латинска Америка се сдобиват с дълго бленувана политическа независимост.

Периодът на частично русофобско укротяване на Запада след разпадането на СССР продължи по-малко от две десетилетия. Докато Русия преодоляваше икономическите си затруднения, а съветския ядрен арсенал ръждясваше по складовете хегемонът САЩ се настани безпрепятствено в Източна Европа.

После американските апетити в постсъветското пространство преминаха под знака на поредица „цветни революции”, където русофобската реторика се усили отново. „Варварската Русия”, „кръвожадната руска мечка”, „колосът на глинени крака”, „ресурсният придатък на развития свят” са част от русофобските етикети, с които

Западът навлезе и респективно – отслаби руското влияние в младите републики. Впоследствие въоръженият метеж в Украйна през 2014 г., насъскването на киевския режим да нападне Донбас, а накрая налагането на американска военна опека над страната преминаха под знака на истерична русофобия.

Санкционният, икономическият, а от 2022 г. и военен натиск на Запада срещу Русия вървят ръка за ръка с русофобски делириум. „Москалите”, „ватенките”, „орките”, „алкашите”, „рашистите”, „бензиностанцията”… са малка част от онези русофобски квалификации, които присъстват в словесния запас на представители на политическия елит, политически анализатори и пишман специалисти по национална и международна сигурност (вкл. български) с цел образът на врага (Русия) съзнателно да бъде примитивизиран.

Някои от тях доукрасяват русофобския си дискурс и с епитети като „болна страна”, „държава чудовище”, „патологична страна”, които не знам дали трябва да предизвикват присмех у среднообразования човек, но със сигурност следва да жегнат съзнанието му относно компетенциите на подобен род „специалисти” по геополитика и сигурност.

Парадоксално е, че много от тези субекти у нас са се школували в университети и военни академии на бившия СССР, но конюнктурната сервилност към Запада днес ги е превърнала в настървени русофоби.

Русофобията понастоящем е трайно внедрена в медийната среда, политическия дискурс, културата и интелектуалния живот на Запада, част от който е и България. Пронизваща обществения живот русофобията, подобно на заразна епидемия, овладява умовете и сърцата на напълно здрави и с разсъдъка си човешки индивиди, които заслепени от одиозна реторика на известни политици, културтрегери или журналисти ги прави глухи и слепи за обективната реалност.

Самият факт, че все още милиони хора по света (вкл. учени, интелектуалци) мислят, че войната в Украйна е между самата нея и Русия означава, че русофобията като пропаганден инструмент властва с пълна сила върху атрофиране на тяхната мозъчна дейност. В това отношение русофобията е ефективно средство за „тровене” на съзнанието на обществените маси с преформатиране на техния здрав разум, а образът на Русия естествено е „облечен” в символиката и семантиката на непреходно и непоправимо зло.

Докато Русия съществува русофобията няма и не може да бъде изкоренена. Предвид преимуществото на Запада (под водачеството на САЩ) в информационните технологии русофобията ще бъде използвана като мощен инструмент в борбата за геостратегическо (практическа реализация на геополитиката) позициониране.

Въпросът обаче е доколко и в какви мащаби информационното и културното влияние на Запада ще продължи да насажда русофобията като средство за изкривяване на общественото съзнание и ще пречи за формиране на обективно обществено мнение по туширане на напрежението с Русия, с цел договаряне на траен мир в Европа.

Само със смекчаване на тона, с усилване на висшия ешелон на дипломатичната активност и с насърчаване на конструктивния диалог с Русия Западът може да избегне военния риск за Европа и тактическото тестване на руските ракетни комплекси „Сармат” и „Посейдон”.