Април и май бяха два пренаситени с международни събития месеца. Москва посетиха върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, а след нея и Генералният секретар на ОССЕ Ламберто Заниер. В Сочи Владимир Путин прие Ангела Меркел, а малко след нейното отпътуване руският президент разговаря по телефона с американския си колега Доналд Тръмп. Борбата с тероризма и ситуацията в Сирия бяха доминиращите теми в разговорите между Путин и турския президент Ердоган.
Какво обаче се крие зад всички тези срещи? Едно от нещата е, ч
Интересен е и въпросът защо именно сега Меркел посети Русия след като няколко години не го е правила? Според Кедми, на срещата доминиращата тема е била Украйна. „Всяка от страните чете минското споразумение както му е удобно. И това го правят не само Москва и Киев. Русия и ФРГ също подхождат към документа по различен начин. Стана ясно, че процедурата по прилагането на споразумението от Минск, която отстоява Германия, противоречи на руската. Меркел заяви че границата първоначално трябва да се остави да бъде охранявана от украинските власти. Т.е. да се откъсне Донбас от каквото и да била помощ и населението на града да бъде оставено на милостта на Киев. Това напълно не съответства на написаното в споразумението от Минск. Но подобна трактовка, според мен, е крайно неприемлива за Германия. Опитът на Меркел да повлияе на процеса завърши с неуспех”.
Германският канцлер също така се опита да разбере позицията на президента Путин не само по редица европейски въпроси. ФРГ иска да получи място и в процеса по регулиране ситуацията в Близкия Изток. „Тръмп се опитва да накара НАТО да се намеси в Ирак и Сирия, за да свали от страната си материалната и финансова тежест. Кой се противопоставя на опитите Алианса да бъде привлечен в Близкия Изток? Госпожа Меркел. Страните членки на НАТО казват: всяка държава сама решава как да участва в близкоизточния процес. Така че Меркел, се опитва да разбере позицията на Путин по отношение на Близкия Изток, за да определи дали да търси още едно поле за конфронтация с Русия или да си сътрудничи с нея. Не е ясно и доколко интересите на САЩ и Европа съвпадат по отношение на тази гореща точка. Политическата симбиоза Вашингтон-Брюксел вероятно ще бъде нарушена: не всичко, което ще направят американците, ще се хареса на европейците. Вярно е и обратното”, казва Кедми.
„Опит за възстановяване на контактите”. Така Кедми оценява в перспектива отношенията между двете велики сили – Русия и САЩ. Доказателство за това е моделът за решаване на кризата в Сирия. „Русия планира определени действия в Сирия и се договори със своите партньори – Турция и Иран, за решаването на проблемите. Получи одобрение от правителствата на Сирия, САЩ и ООН. До момента не сме наблюдавали подобно нещо. Това е резултат от поетапното търсене на обща платформа, която може да промени коренно ситуацията в страната”, коментира бившият директор на „Натив”.
Интересен е въпросът какъв продуктивен диалог може да има между Москва и Вашингтон след като през последните месеци светът стана свидетел как американски самолетоносачи кръстосват Южнокитайско море и обстрелват с крилати ракети сирийско летище? Това, което е важно да се отчете е, че в САЩ политиката се определя от президента. С обстрелването на сирийското летище Тръмп демонстрирана пред своите избиратели и опоненти, че той е президент, който взема сериозни решения и е способен да покаже сила. Подобна е и ситуацията в Азия. САЩ не могат да решат проблема Северна Корея, тъй като те нямат възможност да свалят правителството в Пхенян или да атакуват Северна Корея. „На първо място Китай няма да го позволи. Обединена Корея под американско влияние за Китай е по-опасно, отколкото военните бази на САЩ в близост до Владивосток. Първият изстрел ще струва на южнокорейската, китайската и японска икономики минимум 3 трлн. USD”, казва Кемди.
Европа също не е в цветущо състояние и кризата ще продължи да се задълбочава, независимо от проведените избори в Холандия, Австрия, Франция и Германия. Причината е, че не е ясно доколко новите лица влезнали в политиката, биха се справили с нея. Така например, неуспешната политика на последните трима президенти на Франция доведе икономиката на страната до плачевно състояние. И в бъдеще французите не ги чака нищо добро. „Случва се това, което никога не е било: променя се политическата география. Европа е изправена пред сериозни проблеми и трябва да ги реши като промени вътрешната и външна политика” е мнението на бившият директор на „Натив”.
Процесът на разслоение на обществата отдавна премина критичната точка. Личното състояние на богатите, чийто брой на фона на населението на планетата, е нищожен, рязко се увеличава. Процентът на бедните и мизерстващи хора в света расте и това е огромен социален проблем. „Ако в Китай положението е малко по-добре и в Русия то все още може да се окачестви като „сносно”, то други страни ситуацията се влошава. Свидетели сме на конфликти между обществата и властните елити във Великобритания, Германия, Франция и САЩ. И следват конфликти между отделните държави, чийто брой непрекъснато нараства”, обяснява Кедми.
Обикновено противоречията се решават или с революция или с премахването на буржоазно обществено-икономическите формации, или чрез глобални конфликти. Кой от тези варианти е най-реалистичен? При отговора на този въпрос трябва да се има предвид, че днес елитите нямат представа как да построят бъдещето. Хората не са решени да загиват заради идеи, както това е било например преди 100 години. „Дори властите във Варшава знаят това: поляците за нищо не искат да умират. Най-малко решени да воюват са американците – никой от тях не иска децата им да загиват заради Украйна, Сирия или Корея. А и никой няма пари за война, това са луди разходи. Двете световни войни са били по време, когато е имало източници на финансиране. Също така ситуацията днес е такава, че не може да се остане в страни като наблюдател – всички ще воюват и няма как да спечелят. Всички ще са губещи”, прогнозира Кедми.