Явно е, че в политически план ние твърдо не успяхме да родим и осигурим условия за формиране на качествена политическа класа и за това е най-виновна БСП, тъй като в нея беше ресурсът – интелектуален и паричен. Нашата груба грешка бе, че не работихме за закриването на БКП, която се възроди в БСП. Това заяви в интервю Кольо Парамов от "Обединена социалдемокрация", икономист и експерт.
Г-н Парамов, доста критики отправихте към президента Георги Първанов. Как изглежда България днес, десет години след престоя му на Дондуков 2?
България днес е в сложна политическа ситуация. Нарушени са реда и респекта в политическата култура и изявата на политическите водачи. Нашето общество е накърнено от некадърност, слабоумие и елементарно държавническо поведение на личностите, които трябваше да определят националните приоритети, особено при Тройната коалиция. Тогава бяха заложени и от премиера Станишев и президента Първанов онези жалони, при които олигархията отне правото на държавното управление да бъде водещо. В стопанско отношение водещо място заемат неуки, неграмотни, крадливи и посредствени личности, които до вчера бяха шерпи на политици със съмнителни качества. Повсеместната крадливост, която беше съчетана с триумф на успех след Милен Велчев стана модел на поведение и е вече в степен на развитие и зависимост в държавата. Опороченият подход към реализирането на парламентарното присъствие, предварително договорен още от формирането на листите, е наличност на примитивизъм. Именно този примитивизъм впоследствие в парламента се изражда в крайно лошите политически похвати за привидна национална заинтересованост. Напоследък се наблюдава стремеж към самоизолация от пряката парламентарна дейност, която е свързана с предусещаща се отговорност. Лошата политика и недалновидните реакции на парламентаристите в Народното събрание на републиката днес са причина за състоянието и обвързаността на съда и прокуратурата. Явно е, че в политически план ние твърдо не успяхме да родим и осигурим условия за формиране на качествена политическа класа и за това е най-виновна БСП, тъй като в нея беше ресурса – интелектуален и паричен. Нашата груба грешка бе, че не работихме за закриването на БКП, която се възроди в БСП.
Вие често обвинявате президента Първанов за пропуснатите 10 години...
Огромно съжаление изпитвам, даже отива към самообвинение. Защото ние сме виновни през 1991 година, когато лансирахме Първанов, а през 2001 за втори път той ни увлече с лъжите си. Първанов пропусна исторически моменти при управлението на Симеон Сакскобургготски. Ние вече 22 години нямаме национална доктрина и от тук националното ни достойнство е поставено винаги под съмнение. Приетият проевропейски модел на развитие със своите икономически, социални, етнорелигиозни различия трябваше по-скоро да се уповава най-вече на едно ново технократско начало, а не на псевдопартийността на Първанов и Дъбов, Гагаузов, Румен Петков и Станишев. Тя отклони България от модерното парламентарно движение и осигури особено отношение към ромите в парламента. Всички онези от БСП, които бяха като първокурсници от НАТФИЗ, бяха обладани от мутро-началото и страстта на олигархията. България, пред вратите на Европа се нуждаеше от едно респектиращо управление, което да гарантира на самата Европа, че наред с подтика ни към западните ценности, имаме доказани национални достойнства. И в този смисъл, изключено беше в управлението на държавата да участват депутати, министри и техните заместници, губернатори и кметове, посочени в кафенета, кабарета и други подобни места...И Първанов има голяма отговорност за това. Плачевният резултат за отношението към държавността на БСП е за нейното състояние днес се пресича винаги с дългата ръка на Първанов. Това ни задължава много рязко и ангажирано да се отнесем днес към създаването на друго начало в левия център, на базата на националната идея и социалния стабилитет, категорично без Първанов
И все пак защо толкова силно и тревожно се изказвате за БСП. В тази партия не изпитват чувство за вина, още по-малко пък такова чувство има Георги Първанов...
Когато напуснах парламента през декември 1993 и стартирахме социалдемократизирането на БСП чрез ГОР, очаквахме много последователи. Но не би! Тогава бях особено близък с Генчо Стоев. С него имахме философски спор за “Цената на златото, за съвършенството, за нравствеността и силата на човека, които проявява “Азът” към другите. Уникален в тази последователност беше Въло Радев, който съумя в един момент да уталожи страстите си заради промяната, вярвайки, че смислени хора ще овладеят чрез силата и моженето началото на промяната. И двамата бяха в първото ръководство на ГОР. Тези уникални мъже на България чакаха промяната в държавата като топъл хляб. Те се бяха наситили на безнравственост и именно очакването ги правеше по-надеждни, по-вярващи и по-последователни. Те искаха, а пък и можеха да разберат кой-кой е! Те желаеха бързата промяна без култа, без шмекера, без фалшификата. А после те бяха толкова обидени, колкото са страдали, не толкова заради себе си и своите герои, а заради пропиляното време. Всеки търсеше себе си в своето творчество и се бореше със себе си дотолкова, че силата му стигаше да прави онова нееднообразие, онази фрагментарност, която да го различи от другите. Или по-скоро да достигнат до критиката, че промяната е закъсняла във времето. А ние тогава в парламента имахме два шанса. Да се усмихваме и величаем Жан, за да ни остави за депутати в следващия парламент или да ударим силно по масата, несъгласни със стартиралата летаргия в промяната. Именно тогава Първанов се присъедини към летаргията , за да я доведе БСП до момента на пълното овладяване. Различни са тия две веруюта – това на партиеца, на предания член и ласкател на лидера и онзи другомислещия човек, който да представи друг стил на мислене и практика. Ако бяхме успели напълно с ГОР и не бяха фалшифицирали спечелените избори от 18 декември 1994, коалицията ДАР щеше да е в парламента. Тогава Жан Виденов нямаше да е министър председател. Тогава България щеше да получи нов структурен заем от Световната банка, а плащанията по заемите щеше да е по друга матрица, а не по Гечевата. Тогава нямаше да се стигне до хиперинфлацията и преразпределението в приватизационен план щеше да е друго. Тогава и Първанов нямаше да може да предаде Жан и нямаше да има нужда да се договаря с Костов за властта. Неуспехът със социалдемократизирането на БСП доведе до най-тежката ситуация в България – тотална корупция, латиноолигархия, взаимноотричащите се противоречиви отношения в държавата, пълен разпад на доверието, последователност в стила и перспективата. Нуждаем се от генерална промяна...Наскоро Ф. Фукаяма зададе най-сложния въпрос за съвремието – , “Американският модел - може ли той да се самовъзпроизведе за пореден път?, като продължава чрез уникалното си сравнение, че “ успешният брент е не да намажеш с червило свинската зурла”, а да предложиш на хората по-добра стока. И Фукаяма задършва с: “И Уолстрийт се нуждае от генерална промяна”. Щом Уолстрийт се нуждае от тази генерална промяна, какво значи за нас другото?
Наскоро проф. Баева предположи, че БСП ще отиде на дясно...
За върхушката на БСП днес и лявото, и дясното е все едно. Да замениш 13 милиона квадратни метра земи, които са доплатени с 0.85 лв. на кв.м. за какво ляво и дясно става дума. Върхушката на БСП е една неполитическа, зависима олигархическа фракция на използвачи и лъжци, които заблуждават най-искрената, честна и вярваща във великите социални идеи членска маса. Такава е истината и никой не може да я отрече. Поставили са едно мюре в образа на Станишев да говори сладко и упойно, а те си изграждат бъдещето на своите пра-внуци. И пред тази уникална истина никой не може да застане или отрече съществуващата уникална лъжа, че имало в БСП социални идеи. Всичко има в БСП без социалното, всичко правят в БСП – без активна национална, социална политика. Но това до редовия член, който като вярващ в икона, гласува за нея, не може да го разбере. Ще го разбере, когато и той самият се убеди за лъжите, но ще минат още най-малко 15 години. Така че дали БСП ще отиде на по-надясно, не е известно. Никой сериозен политолог не може да определи къде е днес БСП, защото са сменени приоритетите и съдържанието на дневния ред на партията.
Вие отделяте напоследък много сериозно място на социалдемократизацията на обществото. Но и Корнелия Нинова говори за това от трибуната на парламента с този патос...
Моля, моля, я се запознайте с какво се занимава от 5 май 1997 г. Корнелия Нинова. И не и приписвайте социалдемократически хъс. Това са пропагандни клишета и маньовър за защита на едно статукво, което касае Станишев. Социалдемократизирането на БСП и по-скоро на България е фундаментален въпрос на утрешната политика в страната. Без социалдемократически ляв център през 2020 България няма да бъде онази модерна държава и тъй като Първанов усеща това, бърза да кооптира Калфин и да завладеят терена. Но този път няма да ги пуснем. Защото и този шанс ще пропилеят. Всъщност, легализацията на новия Първанов, “изкъпан” с новите си идеи вече две години се подготвя твърде умело, но доста несръчно. Първанов смята, че в България всички са задрямали след 10 ноември и само се борят за единият къшей хляб. И понеже чрез преразпределението докараха държавата до там, с нейното богатство да се разпореждат неуки и ограничени хора, искат да избягат от тях. Но в действителност не могат да избягат, защото тя е същата такава, каквато я сътвориха онези техни неуки и ограничени хора. Осъзнаването на самата истина вече твърде им пречи за проектирането на едно друго бъдеще, защото са затънали в едно тежко минало. Затова БСП е в безизходица и затова нямат нито възможността, нито моралното право да преекспонират нова концепция за социалдемократизиране на България. Тази задача – социалдемократизирането на страната, могат да я изпълнят само чисти и независими политици, на които не тежи бремето на 22-годишната утопична промяна на прехода.
Има ли изобщо място в българската политика за сборна социалдемокрация в България? Днес пет движения са партии със социалдемократически нагласи...
И само една обединена. Социалдемократизацията от времето на Едуард Бернащайн се идентифицира със социалистическия демократизъм, който успешно стартира в България в края на 19 век. Янко Сакъзов и неговите другари успяват за разлика от Димитър Благоев да предадат повече европейски манталитет на политическите трактовки. Да не забравяме, че основата е една и съща – през 1878 Благоев и Сакъзов учат в един клас в Духовната семинария в Одеса. Но Сакъзов е имал малко по-дълъг хоризонт и това е оказало влияние. Обучението му в Германия и в Лондон през 1881-1884 структурира друг прийом, друг подход при възприемането на онези модерни за онова време социални идеи. И днес 120 години по-късно социалдемократите у нас са разцепени умишлено, за да дадат простор на една първична себичност. Единият от лидерите се е самоизбрал завинаги. Другият – получил подкрепата на Първанов за легитимация в Социнтерна си прави домашни фондации, купува апартаменти с държавни пари, отчитайки социалдемократизъм в действие. На Позитано управляват две течения с духът на ЦК на ДКМС и чакат само президентът на 22 януари 2012 да възстанови членството си в БСП, за да го венчаят за нов водач. Не ви ли се струва, че с подобна политическа мимикрия сериозна социалдемокрация у нас е невъзможна. Налага се да се постъпи нестандартно, директно и бързо за да не пропуснем момента. Лявото политическо пространство в България се нуждае от повече същностна политика на базата на модерната социалдемокрация. Трябва да увлечем повече млади хора, които са в състояние да се изправят ред новите предизвикателства на леснодостъпните комуникации. А и глобализацията ни принуждава да мислим за натам.