Боршош изхвърча от НДК така, както и дойде. Е, появи се без конкурс, но го изхвърлиха с... протокол. Неясно e кой или коя го настани, но е ясно кой го изхвърли – Лиляна Павлова. При това безкомпромисно, с „протокол на едноличния собственик на капитала на НДК“. Така де, да е ясно кой е собственикът и кой изпълнителят.
Освобождаването на Боршош беше донякъде предизвестена работа. Между впрочем в уволненията той се беше професионализирал. Дворцови интриги като за дворец. То дето се вика предстоящото европейско председателство изисква не само ремонт на сградата, в която само преди месеци Мирослав Боршош беше „заварил почти неразвито пространство от времето на социализма, както и голям потенциал пред него“. Поне така твърдеше във „Форбс България“ - едно списание, което го беше абонирало за всякакъв род бизнес награди. Апропо тогава той искаше да приложи процесите на работа в поверения му „комплекс“ за целия държавен апарат. Да покаже на всичко що е управник и най-обикновен зрител как се прави промяната, която тръгвала от НДК.
Донякъде е жалко, че уволниха Боршош, защото можеше да направи едно показно и да приложи процесите за европейските премиери, комисари и министри, които само след няколко месеца ще запристигат в София.
Сп. „Форбс България“ едва ли ще цитира мотивите за уволнението, нито ще ги сложи по билбордовете. А те са - „системно неизпълнение на указания, дадени от страна на едноличния собственик на капитала, както и системно неизпълнение на решения на Съвета на директорите. Също така действията на досегашния изпълнителен директор поставят под съмнение както доброто финансово управление на дружеството, така и е застрашено изпълнението на всички дейности по привеждането сградата на НДК за нуждите на Председателството“.
На това Боршош отговори през социалната мрежа. "Категорично отказвам да подписвам нови обществени поръчки, свързани с подготовката на НДК за Председателството под натиск и в условия, които не отговарят на правилата и закона”.
Това с бъдещите поръчки, добре. Похвално поведение ако в тях има нещо незаконно. А какво се случва със старите поръчки? Дано те са по закон и правила. Принципите за прозрачност и публичност трябва да са ясни, но за това трябва поне отчети да има... Те къде са? Приходи, разходи, загуби... Те са необходими не само за ревизорите, но и за обществото. Да не вземе да си помисли, че от разходите се покриват загубите.
Между впрочем в момента има още едно неразвито пространство от времето на социализма – счупената чиния на Бузлуджа... Там няма опасност да се сменя нискокачествена теракота с висококачествен, калиброван италиански гранитогрес. Няма и опасност там да пристигнат европейските началници, нито да се докоснат до националния ни дворец на... интригите.