Има три модела на отношение към хомосексуалните в Европа. Най-лошият е източноевропейският, който се описва с изречението: ”При нас това го няма”, пише Кръсто Лазаревич в рубриката на Дойче Веле „Моята Европа”.
През 2001 година Холандия взе решение да сложи край на дискриминацията на хомосексуалните и да разреши браковете помежду им. През 2003 година Белгия последва този пример, а през 2005-та - и католическа Испания. Вярно е, че Католическата църква продължава да клейми браковете между хомосексуални, но така тя клеймеше навремето и вещиците и дори ги гореше на клада. Католическата църква, меко казано, никога не е била на висотата на обществения прогрес. През 2015 година и ирландците "отсвириха" препоръките на папата и разрешиха браковете за всички с референдум.
В петък миналата седмица и Германия взе същото решение. Бундестагът проведе гласуване по съвест, с което разреши хомосексуалните бракове, макар че канцлерката Меркел гласува против тях. Гласуването всъщност трябваше да определи не само това дали съвместното съжителство на двама души от един и същи пол може да бъде наречено "брак". Ставаше дума за принципния въпрос дали искаме равни права за всички или си измисляме абсурдни причини, за да запазим собствените си привилегии и да дискриминираме другите. Измислените доводи срещу „брака за всички” са недостойни за едно либерално общество.
Три модела
В Европа има, най-общо казано, три различни модела на отношение спрямо еднополовите двойки. Първият модел може да бъде наречен "западноевропейски и скандинавски". Той се практикува във Франция, Португалия, Финландия и Люксембург. В тези страни гейовете и лесбийките могат да сключват бракове и се ползват със същите права като хетеросексуалните двойки. Германия сега се присъедини към тази група държави.
Има и друг модел, който се характеризира с изречението: „Нямам нищо против хомосексуалните, но ...". Към него се придържаше и Германия до миналата седмица. При този модел хомосексуалните имат право на т.нар. "регистрирано партньорство", но те не са действително равнопоставени на хетеросексуалните двойки. Сходна дискриминационна политика водят Австрия, Чехия, Швейцария, Италия, Гърция и Естония. В Словения парламентът първоначално разреши „брака за всички”, но впоследствие той беше отменен чрез референдум и заменен с нов закон за регистрираното партньорство. Най-върлият противник на брака за всички в Словения е Католическата църква, което едва ли е изненадващо.
В Австрия консервативната Народна партия сега попада под засилен натиск да последва германския пример. Председателят на партията Себастиан Курц обаче избягва да говори по тази тема по тактически съображения, за да не отблъсне определени групи от избиратели. Някои от привържениците на консервативната партия в Австрия и до днес смятат гейовете и лесбийките за ненормални и отвратителни.
Категорично отхвърляне
Страхливото поведение на Австрийската народна партия все пак е далеч по-добро в сравнение с третия модел, който аз наричам „източноевропейски”. Той се характеризира с изречението: "При нас подобно нещо няма!" Така на практика се игнорира съществуването на хората с хомосексуална ориентация. Страни като Румъния, Албания, Косово и Босна/Херцеговина принципно не признават „брака за всички”. В повечето от тези страни темата изобщо не се обсъжда сериозно, защото хомосексуалността е до голяма степен табуизирана.
В рамките на „източноевропейския модел” има и една подгрупа от държави, които дори са фиксирали в конституциите си, че бракът е представлява семеен съюз между мъж и жена. Към тези страни спадат Литва, Латвия, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Словакия, България, Сърбия и Черна гора. През 2013 година в Хърватия се проведе референдум, след който в конституцията на страната беше записано, че бракът е семейно съжителство между мъж и жена. Католическата църква там също яростно пропагандираше срещу хомосексуалните бракове.
Сърбия не е пример за подражание
"Да, но правителството в Сърбия се ръководи от лесбийка", ще възрази някои. Това наистина е напредък на фона на факта, че през 2010 година хомофобите в Белград се бяха опитали да линчуват хомосексуалните. Положението на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните в Сърбия няма да се подобри автоматично с избора на новата министър-председателка. Досега Ана Бърнабич не се застъпва открито за равенството на хомосексуалните пред закона. Лесбийките и гейовете редовно биват дискриминирани и дори малтретирани публично.
Европейските страни, които взеха решение за равнопоставеност на хомосексуалните, биха сторили добре, ако се опитат да мотивират страните от Централна и Източна Европа да последват техния пример. При всичката еуфория от промяната в Германия не бива да забравяме, че все още има държави, в които хомосексуалните са принудени да се крият. И то в сърцето на Европа ...