Корупцията ни задушава. Тя е навсякъде. Лошото е, че колкото повече се борим с нея, толкова повече тя се разраства. Този наш патент идва от неразбиране на явлението и формалното отношение към него. Както и да го наричаме, говорим за подкуп. Единият в тази най-устойчива „бизнес“ конструкция е чиновникът, магистратът, полицаят, стоящ на монополна позиция. Другият е този, който иска да получи нещо от тях, без да има право на това.
Какво ги интересува тези двамата, как се избират членовете на Висшия съдебен съвет, как и за какво заседават там и в какви колегии го правят? На тях им е нужно само тишина и тъмнина, в която да се чува шумът на парите и размяната на блага. Слабите звена при тази идилия са конфликтът на интереси, публичността и личната отговорност на чиновника.
Винаги съм се чудил, защо поне не се спре очевидното, законно обогатяване на хората, които от името на държавата раздават и отнемат права? Защо не се разбие тандемът съпрузи - съдия, адвокат, вещо лице, синдик? Данъчен, данъчен консултант, адвокат или полицай? Защо не се прекрати тази клановост? Съпрузи и роднини в един и същ съд, съдебен район, учреждение? Изписани са сума ти, дори абсурдни правила за конфликт на интереси в съдебната система и всичко това само и единствено върху преценката за конфликт на интереси на обекта - на съдията! Той преценява дали е в конфликт на интереси или не. Последствия за него - никакви. И на този фон - пълна безнаказаност.
Не, че няма закон, има си - закон за държавния служител. Има си и цял раздел Трети - имуществена отговорност на държавния служител. Някой да знае поне един иск, заведен по този раздел? Поне един срещу 790-хилядна администрация, която все е претоварена да ни трови живота и непрекъснато да ни ограничава правата? Нито един, при положение, че вече в съда в Страсбург ще отворят българска секция! Безобразия, а ние все си гледаме едни и същи умници, които непрекъснато ни поучават и гледат на себе си в трето лице. Вече не се търпи!