Анализът е на Рикардо Хаусман за Project Syndicate.
Рикардо Хаусман е бивш министър по планирането във Венецуела. Той е професор по икономика в школата „Кенеди“ в „Харвард“.
В набързо организирания плебисцит на 16-ти юли за отхвърлянето на призива на венецуелският президент Николас Мадуро за Учредително събрание, 720 000 венецуелци гласуваха от чужбина.
На президентските избори през 2013 г. техният брой беше само 62 311. Четири дни след референдума 2117 души взеха медицинските изпити за чилийски лицензи. Около 800 от тях бяха венецуелци. На 22-ри юли границата с Колумбия беше отворена. Тогава там влязоха 35 000 венецуелци, за да си купят храна и лекарства.
Венецуелците очевидно искат да напуснат страната. Причините за това са ясни. През последните месеци за страната излязоха ужасяващи новини, опиващи глад, мизерия и ярост.
Въпросът е дали това е поредната негативна рецесия или нещо по-лошо?
Най-често използваният фактор за сравнение на рецесиите е БВП. Според МВФ нивата на рецесията във Венецуела през 2017 г. са с 35% под тези от 2013 г. Това ще рече 40% от БВП на глава на naселението.
Това е значително по-осезаемо свиване в сравнение с Голямата депресия в САЩ през периода 1929 – 1933 г. Тогава рецесията достигаше 28% от БВП.
Иначе казано, финансовата катастрофа във Венецуела засенчва кризите в Европа или САЩ.
Ясно е, че рецесия от 40% в БВП на глава от населението е много рядко събитие. Няколко фактора обаче правят ситуацията във Венецуела дори още по-нерпиятна. В периода 2013 – 2017 г. имаше спад от 17% в производството на петрол. Той изключва спада от 55% в цените на петрола от този период.
Производството на петрол спадна с $ 2200 на глава от населението от 2012 до 2016 г. $ 1500 от тях се дължат на спада в цените на петрола. Това са големи числа, като се има в предвид, че през 2017 г, годишният доход от глава на населението във Венецуела е $4000.
С други думи, докато БВП на глава от населението е намалял с 40%, националният доход, включително ценовия ефект, е намалял с 51%.
Обикновено страните се справят с подобни ситуации, заделяйки излишъци в добрите дни, заемайки ги в лоши. Така вносът не трябва да намалява толкова, колкото и износа. Венецуела обаче не направи това, защото използваше петролни бум, за да приключи с външния си дълг.
Деликатността в добри времена, остави малко активи да се ликвидират в лоши времена, а пазарите не желаят да отпускат заеми на свръхзадлъжнял кредитополучател.
Реално те бяха прави. В момента Венецуела е най-задлъжнялата страна в света. Няма друга страна с по-голям публичен дълг спрямо БВП от глава на населението.
Подобно на Румъния през 80-те години, правителството реши да намали вноса, запазвайки текущите си задължения по намаляването на външния дълг. Вследствие на това вносът на стоки и услуги на глава от населението намаля със 75% между 2012 и 2016 г.
Такъв колапс е сравним само с тези в Монголия (1988-1992) и Нигерия (1982 – 1986). Числата във Венецуела не показват смекчаване. Спадът във вноса е почти равен на спада в износа.
Тъй като административно наложения спад вноса поражда сериозна липса на суровини, сривът в селското стопанство и производството е дори по-голям от този в БВП.
Приходите в данъците от нефт са намалели със 70% в периода между 2012 и 2016 г. Ускорената инфлация доведе до 79% спад в банковите способности за същия период.
Жизненият стандарт неизбежно също се срина. Нивата на минималната заплата са намалели със 75% в периода от 2012 до 2017 г. С минималната си заплата венецуелците могат да си купят по-малко от една пета от храната, която си купуват по-бедните колумбийци със своите минимални заплати.
Доходната бедност се е увеличила от 48% през 2014 г. до 82% през 2016 г. Според проучване на трите най-елитни университета във Венецуела, през този период 74% от венецуелците са загубили 8.6 килограма от теглото си.
Атаката за свобода и демокрация срещу правителството на Мадуро заслужава да привлече по-голямо международно влияние.
Организацията на американските държави и ЕС вече излязоха със свои доклади. САЩ пък наложиха свои санкции.
Проблемите на венецуелците обаче не са просто икономически. Справянето с безпрецедентната икономическа катастрофа ще изисква и съгласувана подкрепа от международната общност.