Новината, че Димитър Бербатов ще продължи и най-вероятно ще приключи футболната си кариерата в Индия отприщи вълна от емоции. Главно негативни, придружени с подигравателни подмятания и откровено злорадство. Това не бе неочаквано. Не е тайна, че Митко никога не се е радвал на някаква всенародна любов, с каквато други родни звезди от миналото могат да се похвалят. Феновете на ЦСКА го споменаваха с добро, само когато влизаха в спор, коя е най-конвертируемата родна футболна марка в Европа. Останалите го критикуваха, че вкарвал само на слабаци с националния отбор. Бил капризен, надут, надменен и саможив.
Факт е, че той не флиртуваше с публиката, както мнозина преди него. Не желаеше да се хареса на всяка цена. Не флиртуваше и с топката. Тя просто бе негова. Залепена за крака му. Затова и за ценителите той ще остане като „магическото докосване“. А за хейтърите - „примадоната“. На Острова също остана донякъде неразбран. Въпреки че стана голмайстор на Висшата лига. На почит там са гладиаторите, които чупят и двата си крака в безсмислен опит да предотвратят тъч. По тамошните критерии Митко бе демонстративен мързеливец. Да, сякаш това уникално негово постижение с голмайсторския приз не се е случвало.
А кога друг българин ще се похвали с нещо подобно? Кога друг нашенец ще поведе „Барса“ към няколко поредни титли, както го направи Христо Стоичков? Кога ще имаме друг тенисист, като Григор Димитров - сред водещите десет в света. Вместо това сурвакаме хасковлията с нелепите ни свръхочаквания, сякаш сме някаква традиционна суперсила в тениса. Придружено с хапливи подмятания и казармен хумор, насочени към бившите му гаджета и настоящата половинка. Та Цвети Пиронкова е 125-та в ранглистата, а за нас е със статут на супер звезда. Защото е „добро момиче“, не се държи арогантно и провокативно, да не говорим за скандално. Взе си и „добро момче“ за мъж.
Преди да хвърлим камък по Митко, хайде да си дадем сметка, че изборът си е негов. Да, близо година и половина не игра. Лиши ни от насладата да наблюдаваме майсторските му изяви, докато търсеше най-доброто за себе си, съобразно напредналата му футболна възраст. Е, откри го в Индия. Там ще прибере милион за около 5 месеца. Преди това ни разочарова, че не избра „Ювентус“, а подведе и „Фиорентина“, за да се скрие в кварталния „Фулъм“. Разочарова ни, че напусна националния отбор, веднага след като подобри головия рекорд на Христо Бонев, и така започна най-безрадостният период в историята на представителния тим. После изведнъж се зарече да ни „оправи футбола“, ако го поканим, в което някои разчетоха презрително отношение.
В крайна сметка, на каквото си постелеш, на това ще легнеш. Нещата от живота не са само черни и бели. Любо Пенев бе формулирал накратко какво мисли по темата още през 1996 г. Нека не се взираме в канчетата на Митко, Гришо или „малкото коте“ Валери Божинов – друг неуморим герой от фейсбук вечеринките. Защо не сме толкова безпощадни и язвителни към тези, които претакат държавния бюджет и ни замерят всеки ден с безумни пресконференции, а сме се захванали с момчета, които от години не са виждали български лев. И не ни ощетяват по никакъв начин.
В спорта се въртят все повече пари, а нашенецът е твърде чувствителен на тази тема. Споменатите спортисти щяха да бъдат обичани в пъти повече, ако никой не знаеше какви пари получават. Но медиите са безмилостни и вадят всички суми до запетая. Няма начин.
„Българите не обичат богатите и успелите“, казва близкият приятел на Бербатов Александър Томаш в защита на Митко. Да, това сме го чували и от екзотичната бизнес-птица Евгения Банева.
Което не значи, че не е вярно...