Независимостта на държавите е следствие от съотношението на техните ресурси (сила) и разстоянието помежду им.
Това коментира в профила си във Фейсбук Николай Гочев.
Малко отдалечените държави могат да се смятат за съседни и ще са независими само ако са равностойни по сила. Ако пък са на такова разстояние, че да са „далечни“, тогава и по-слабата може да е независима от по-силната.
Разбира се, разстоянието не се оценява според километрите, а според възможността за транспорт и комуникация, която е различна в различните времена.
Така Атина и Тива, макар и близки по разстояние, през цялата си история до македонската хегемония са били независими – тъй като са били равностойни помежду си, а наоколо не е имало по-силни държави от техните.
От друга страна, държавите на Крит и Родос през класическата епоха са били несъмнено по-слаби и от Атина, и от Спарта, но останали независими поради отдалечеността си от тези „велики сили“. Обаче Егина и дори Лесбос са били достатъчно близо до Атина, за да бъдат подчинени от нея.
Има и още една възможност държавата да е независима – когато е близо до съперничещи си по-силни, и за всяка от тях е неизгодно другата да я присъедини. Тогава се появява възможност за външнополитическо балансиране и независимост благодарение на него.
Така Коринт е бил по-слаб от противостоящите си Атина и Спарта, но поради изгодното си разположение и разумна политика успявал да запази независимост и от двете.